Нуни Нанев - един от най-великите оперни певци

Наричат го "българския Бениамино Джили" - надз.

Живее със съпругата си в САЩ и Канада, два инфаркта го спират да се върне в България след 1989 г. 

Признат и прочут по света, слабо известен у нас. Така може да бъде описан професионалният път на оперния певец Нуни Нанев, който добива огромна популярност след гастролите си в Европа и САЩ.

Тенорът кара публиката на Стария континент да затаи дъх, докато в България живее тежко и бедно и затова взема решението да заживее в Северна Америка. Идването на демокрацията у нас на 10 ноември 1989 г. дава възможност на Нанев да се прибере в родината си, но съдбата се намесва и това така и не се случва никога.

Оперният певец се появява на бял свят през 1908 година в чирпанското село Рупките, като рожденото му име е Нуньо Нанев, което впоследствие променя.

Когато е само на една годинка, семейството му се премества да живее в Бургас. Образованието си Нанев получава в бургаската мъжка гимназия, където проявява и своите артистични заложби - свири на тромпет, пее в ученическия хор и участва в ученически постановки.

И докато с музиката е на "ти", с ученическия успех Нуни има проблеми и се налага да завършва училище в София, където продължава образованието си в Консерваторията в класа на Мара Цибулка. Българската оперна певица (сопран) е признат вокален педагог и редица популярни артисти развиват уменията си при нея. Цибулка е професор в Софийската консерватория и е женена за чешкия виолончелист Иван Цибулка, първи директор на Софийската опера.

Музикалното развитие на Нанев върви изключително добре, което е причината да получава роли в редица оперети на Кооперативния театър, а това по-късно му отваря път към Софийската опера.

Присъединява се и към хор "Гусла" и през 1932 година пътува на първи гастрол на хора в Италия, което метафорично може да бъде отчетено като началото на международните му успехи. Мъжката музикална формация е основана от Добри Христов. "Гусла" е първият български хор, който осъществява задгранично турне - в Германия през 1927 г. През 1931 г. за първи път у нас изпълнява Девета симфония на Лудвиг ван Бетовен. Следват над 4000 концерта в 52 страни - над 100 турнета пред повече от шест милиона слушатели. Участва общо в 36 конкурса и фестивали, а Нанев е част от успехите на мъжкия хор.

През 1934 година световноизвестният руският бас Фьодор Шаляпин присъства на изпълнение на Нуни Нанев и бива силно впечатлен, а три години по-късно му препоръчва да се яви на конкурс за оперни изпълнители във Виена. До 1939 година българинът прави над 100 концерта в най-известните зали в Германия, Австрия, Чехия, Полша, Унгария, Дания, Франция и издава над 200 плочи за най-големите за времето си звукозаписни фирми. Успехът е невиждан за български оперен певец, а Старият континент говори за таланта на Нуни.

Вече като успешен артист Нанев открива и любовта в лицето на негова почитателка - германката Ингеборг. Дамата има силно присъствие в живота на оперния певец, като не спира да популяризира делото му дори и след смъртта му. По нейна инициатива в Канада е изградена музейна сбирка към местно читалище, чиито експонати са свързани с живота и творческия път на певеца. Там могат да бъдат видени сценичен костюм, автентични записи на гласа му в изпълнение на различни роли в оперното и оперетното изкуство, интересни моменти от личната му кореспонденция с известни личности. Ингеборг участва и в издаването на книга, посветена на тенора, като изданието е на български език, който дамата сравнително добре говори.

Преди повече от половин век, през 1949 г., Нуни и Ингеборг решават да емигрират в САЩ, тъй като у нас живеят в лишения и бедност.

В Ню Йорк Нанев постъпва като солист в известния хор "Донски казаци" на диригента Сергей Жаров. Така обикаля много страни по света и изнася концерти в "Роял Албърт Хол", в Кралския театър в Лондон, както и самостоятелен рецитал по Би Би Си. Нуни започва да бъде наричан "българския Бениамино Джили".

Самият Бениамино Джили е италиански оперен певец, считан за един от най-великите тенори в историята на оперното изкуство. През своята кариера, продължила рекордните 41 години без прекъсване, Бениамино е пял в 2249 оперни спектакъла, изпълнявайки 62 различни роли, оставил е около 400 известни днес звукозаписа, участвал е в около 20 игрални и документални филма.

През 1950 година Нанев и съпругата му се установяват в канадския град Торонто, където започва съвместна работа с украинеца Иван Романов, автор на радиопредавания за европейска музика. Следват предложения за роли в киното и телевизията. Първата филмова роля на Нанев е във филма "Заливът Хъдсън" от 1959-1960 г.

Въпреки живота в чужбина Нанев никога не забравя родината си. Когато свършва концерт, българинът прави една крачка напред и казва: "Пях за България". През 2001 година излиза книгата "Пях за България! Биографичен романс за Нуни Нанев" с автор журналистката и кинокритичка Йорданка Инглизова.

1981 година е критична за житейския път на Нуни Нанев. Преживява тежък инфаркт и прекратява усилените си артистични занимания, като само продължава да дава уроци по пеене и солфеж, пее благотворително и понякога участва в радиопредавания.

Падането на тоталитарния режим вдъхва надежда у Нуни, че ще се завърне в любимата България. Нанев пожелава да го направи, но лекарите не му разрешават да предприеме дългото пътуване. На 23 юни 1993 година Нанев умира, след като получава втори инфаркт. И остава във вечността с магичния си глас, който ехти и до днес.

Съпругата му Ингеборг: 

Три пъти започвахме от нулата 

В биографичната книга за оперния певец съпругата му прави прочувствено разкритие за живота им.

"Като на филм минават пред мене годините - какви премеждия, какви опасности, но и каква радост от успехите на Нуни! Големите концертни зали, възторжената публика и критика! Три пъти започвахме от нулата, съвсем на чуждо място, само с нотните листи и един куфар багаж. Но бяхме заедно и се обичахме", казва Ингеборг Нанева.