"Червени братя" взривяват Градското казино на маскен бал

Фердинанд превръща бейския харем в любимо място на софиянци

Елитът на столицата се събира в игралната зала, първите миски се избират там

Елитът на София се наслаждава на балове с маски, конкурси за красота, хазарт и концерти в началото на XX век. В любимо място за по-заможните столичани се превръща Градското казино, което се намира в непосредствена близост до Царския дворец в центъра.

За съжаление пълноценният му живот приключва бързо - с бомба, хвърлена от анархистка организация. След това сградата е почти напълно унищожена при англо-американските бомбардировки над София, но по-късно е реставрирана. Артефакти от казиното почти не са запазени. През 1973 г. официално става дом на Софийската градска художествена галерия. От интериора на игралната зала не е останало нищо, а спомените постепенно се заличават. Преди дни бе отбелязана 115-ата годишнина от откриването на една от емблематичните сгради на столицата.

Историята на Градското казино започва в началото на XX век по времето на цар Фердинанд. Тогава в София се определят места за изграждане на първите обществени сгради. Решено е на мястото на бившия бейски харем (след това пожарната команда) да се изгради Съдебна палата. Изкопът е направен, но цар Фердинанд забранява строителството. Така се стига до решението през 1906 г. по проект на младия архитект Наум Торбов да се построи Градското казино, което се открива през 1908 г.

Същият архитект проектира Централните хали, както и други шедьоври от началото на века. Сградата на казиното заема южната част на Градската градина и е издължена правоъгълна постройка в духа на сецесиона. Елегантни кули с куполи фланкират централния вход. Архитектурният детайл е много елегантен. В интериора има и красиви стенописи, които са унищожени при бомбардировките през 1944 г., припомнят от Регионален исторически музей София.

Сградата бързо се превръща в средище на културния и светския живот в столицата. Салонът на казиното е най-големият в София по онова време и е предпочитано място за балове и тържества на тогавашния елит. Там се правят концерти, изложби и дори първите конкурси за красота в България. До този момент младите жени никога не са показвали толкова плът и това се превръща в истинско събитие в столицата.

Мястото предлага и редица допълнителни изкушения. Постройката включва в себе си не само хазартна зала, а и сладкарница, кафене, бирария, гостилница и салон. Той е бил огромен и ставал място за организиране на десетки събития. Там се провеждали балове, концерти, изложби и други тържества. Най-често посетителите са част от елитното общество и дори има сведения, че не малко известни по онова време личности са прекарвали вечерите си в Градско казино София. Говори се, че членове на царското семейство също са се забавлявали до късните часове. Игралната зала не е особено голяма. Предлагат се няколко класически игри с карти, но залагащите нямат право да играят с кой знае колко големи залози. Въпреки това напливът на желаещи да си пробват късмета е огромен - до този момент хазартът е почти непознат за българите.

Смехът, танците и купонът секват на 31 януари 1915 г. По това време София вече е опасно място заради зараждането на радикални групи. Една от тях е анархическата организация "Червени братя", която е вдъхновена от младотурските възгледи и е свързвана с Османските тайни служби. На черната дата през 1915 година в Градското казино в София имало маскен бал. Благотворителното събитие привлича множество посетители. В разгара на вечерта, докато гостите се смеят и танцуват, оглушителен звук докарва хората до писъци. Взривената бомба разтърсва сградата до основи, гостите изпадат в истерия, а четирима от тях биват убити на място. Сред загиналите са синът на началник-щаба на армията ген.-майор Климент Бояджиев - поручик Никола Бояджиев, и дъщерята на военния министър ген.-лейтенант Иван Фичев - Мара Фичева-Багарова. Говори се, че срещу подкуп полицейският инспектор Стефан Стоилов, отговарящ за охраната на казиното, оставя само един полицай пред сградата на главния вход. Това развързва ръцете на "Червени братя". Трима от тях успяват да вкарат взривното устройство.

За главен организатор на атентата е сочен Наум Тюфекчиев, който следва пиротехника в Белгия и има огромен опит с взривните материали, като участва и в други атентати. Повечето от останалите замесени в терористичния акт са арестувани, някои от тях са екзекутирани. Тюфекчиев намира смъртта си година по-късно, когато е убит по заповед на Тодор Александров в центъра на София. Застрелян е от екзекутора на ВМОРО Туше Скачков на улица "Раковски" с шест куршума в гърдите.

Щетите по Градското казино са огромни, но въпреки това постепенно започва да се възстановява. Сградата дори се разширява през 1940 г., но бомбардировките над София през 1944 г. силно я разрушават и тя никога не възстановява първоначалния си вид. След ремонтите през 1948 г. сградата се ползва за изложбена зала. През 1976 г. е превърната в Софийска градска художествена галерия. Казиното го няма, но една от най-големите галерии у нас продължава да бъде културен център на това място.