Кольо Босия - дисидентът по рождение
- Вечният опозиционер и протестър издъхна на 72
- Гладните стачки бяха запазената му марка, не склони глава пред нито един властник
По ирония на съдбата Николай Колев-Босия даде последното си интервю за "България Днес". Въпреки че смъртта почти го беше докоснала с втория инфаркт, надеждата, че Кольо, който никога не се предаваше, не униваше и не се оплакваше, ще я победи, не напусна неговите приятели. А те нямаха чет и брой. Отбиваха се по всяко време на денонощието в малкия му апартамент в столичния квартал "Борово" за съвет, за подкрепа и "просто така". Да се докоснат до него, да поемат от енергията му, да вдигнат наздравица на Никулден и други празници, да се посмеят на невероятно остроумните му разкази, да се обогатят с уникалните му познания и информация за всички събития, дела и личности в държавата.
Да, Босия бе ходеща енциклопедия, "баща" на паноптикума на Прехода и на безброй каузи и инициативи "на ползу роду" и на демокрацията в България. Ако неговите почитатели, следовници и приятели знаеха, че ще пишат всичко това в минало време, нямаше да повярват - толкова витален и несломим изглеждаше и беше той!
На този жилав старозагорец, преследван от ДС и изтезаван в българските затвори заради убежденията си, бунтовните си стихове и публицистика, епиграмите и вицовете си срещу тогавашната власт, дължим освобождаването на много политически затворници в началото на перестройката. Дължим измиването на челото на България от упрека, че не сме дали дисиденти като другите страни от соцлагера. Дължим визитите у нас на неговия личен приятел - легендарния полски дисидент, активист на "Солидарност" и главен редактор на авторитетното издание "Газета виборча" Адам Михник. Сред неговите приятели бе и съветският "перебежчик" Виктор Суворов (Резун), автор на знаменити книги за Втората световна война, епохата на Сталин и съветските тайни служби, който при второто си посещение в София спомена, че мястото на Елцин ще бъде заето от човек, който не е на преден план, но много скоро ще светът ще научи името му. Това пророчество бе направено през пролетта на 1999 г. В първия ден на милениума Русия се събуди с нов президент и влезе в нова, както се оказа, белязана с трагиката на войната епоха и за своята история, и за цяла Европа.
Кольо Босия не склони глава пред нито един стар и нов властник, нещо повече, всички те се бояха от неговите слова, придружени в последните години от летящи домати. За "доматените му протести" го задържаха и съдеха, но той неизменно излизаше победител - и това при нашата съдебна система, богата на толкова "гнили ябълки"! Незабравима е ликуването му от поредното оправдателно решение, защото, радваше се Босия, то ще бъде "щит" и за другите протестъри, със или без домати.
Като че ли гладните стачки бяха неговата запазена марка. При първата си голяма гладна стачка в Софийския централен затвор през 1989 г. той се разболява от диабет. "Когато лекарката на затвора ми взе проби, аз й казах, че може да си чисти ноктите, толкова висок ацетон имах", разказваше неподражаемо Кольо. Първият инфаркт го настига, когато е малко над 40-те. Но никой да не си и помисля, че нравът му се бе укротил! Последната му гладна стачка, през 2016-а обаче подкопа сериозно здравето му. Босия плати висока цена за уволнението на тогавашния транспортен министър Ивайло Московски заради купените шофьорски книжки и корупцията в неговото ведомство. Николай на два пъти бе на косъм от колапса, но спаси живота на хиляди хора. Значи цената си е заслужавала, а и той приемаше своя протест "до смърт" за нещо неотделимо от природата си на дисидент. Той бе такъв по рождение.
Паметник или улица
От Независимото дружество за защита правата на човека, чийто създател бе Босия, се готвят за петиция за негов паметник или за назоваване на улица на негово име, сподели за "България Днес" неговият секретар Манол Христов. Такива призиви звучаха през годините много преди Кольо да поеме към посмъртната си слава. Излизаха ли обаче от стените на неговата класическа за източноевропейското дисидентство кухня, в която се срещаха професори и бивши политически затворници, държавни служители, жертви на корупцията и български и чужди журналисти, актьори и черноработници, едва ли ще узнаем. Но той може да е спокоен, защото сме разбрали най-важното по неговия пример: какво е животът на човека, ако е живот за другите.
