Пръстенът на Георги Палеолог се завърна

•  Императорски зет на Калиакра
• Силни връзки с Константинопол сродяват Добротица с Византия

Последният владетел в Калиакра Георги Палеолог се завръща в Каварна, макар и чрез своя пръстен, шест века след смъртта си. В бившата и, както мнозина се надяват, бъдеща отново рок столица на България от Националния исторически музей подредиха изложба на най-значимите находки, направени на Калиакра.

Интересен и вълнуващ е един пръстен, открит и изследван от шефката на НИМ доц. Бони Петрунова. Златното бижу вдига още малко завесата над историята на една от българските столици, а именно Калиакра. Пръстенът е с надпис, изображение на гълъб и монограми на владетелската византийска фамилия на Палеолозите от двете страни. То е от известния Калоянов тип, но с много по-детайлна и изящна украса по халката. Според надписа той е принадлежал на Георги Палеолог, който, както показва изследването на гроба му, е починал млад. Досега за жалост този Георги е непознат на историците, но доц. Петрунова представя своята хипотеза.

Дори да звучи романтично, както тя самата казва, но вярва, че става въпрос за внук на деспот Добротица от дъщеря му, която се жени за престолонаследника на Палеолозите - Михаил. Причината да й хрумне тази хипотеза е, че от двете страни на пръстена се вижда монограмът на Палеолозите. Тоест човекът, когото са намерили, е бил наследник едновременно на трона на Калиакра и на Палеолозите във Византийската империя. В гроба на Георги Палеолог археологическият екип разкрива богати дарове, които дават възможност да се възстанови ритуалът по изпращането на младия покойник. Погребението е извършено през втората половина на XIV век, като ямата е оформена върху скалата с ограждане от камъни. Благородникът е бил положен в ковчег, от който има добре запазени следи. Лицето му е било покрито с луксозна материя, върху тялото му са поставени даровете и стъкленият лакримарий.

Но кой е Добротица и откъде идва силната му връзка с Източната римска империя? Той е български болярин, владетел на Добруджанското деспотство със столица Калиакра от 1347 до 1385 г. Женен е за дъщерята на византийския стратег Алексий Апокавк. Има двама сина - Иванко и Йоан Тертер, и дъщеря, която се омъжва за византийския деспот на Загора - Михаил Палеолог. През 1346 г. архонт Балик, бащата на Добротица, приема да помогне на регентката в Константинопол Анна Савойска в борбата за запазване на престола на сина си Йоан V Палеолог. Така Добротица заедно с брат си Теодор и 1000 войници оказва помощ на Анна Савойска в дворцовите междуособици. През 1348 г. се установява в Одринска Тракия и управлява крепостта Мидия. През 1357 г. увеличава владенията на деспотството си, като присъединява крепостите Емона (при нос Емине) и Козяк (днешен Обзор).

В 1369 г. заедно с влашкия войвода Владислав Добротица подпомага цар Иван Александър срещу маджарите в опита му да възстанови Видинското царство на Иван Срацимир, окупирано по-рано от унгарците.

По-късно Добротица създава български морски флот от 12 отлично екипирани галери с бази във Варна, Балчик и Калиакра. С галерите деспотът предприема две военноморски експедиции чак до Трапезунд (дн. Трабзон на Малоазийското крайбрежие на Черно море). Флотата на Добротица също атакува и превзема форпоста на генуезците в Ликостово в Буджак на най-северния ръкав отвъд блатата на делтата на Дунав.

Добротица подобно на цар Иван Срацимир отделя владенията си от юрисдикцията на Търновската патриаршия и ги подчинява на Цариградската патриаршия. Така вече той и наследниците му са важни клечки от владетелския двор в Константинопол и, разбира се, дъщеря му е желана булка там.