Потопът от Библията - истина или мит

Покойният Божидар Димитров на шега откри Ноевия ковчег 

Библията, древногръцки легенди и индийската митология разказват за бедствието 

Потоп, сравним с библейско наказание, удари със страшна сила Южното ни Черноморие.

Трагедията е огромна - има жертви и много материални щети. Това накара мнозина да сравнят бедствието с потопа, който почти заличава човечеството, но Ной построява ковчег и животът на земята е спасен.

Историята е разказана в библейската книга Битие. Според преданието по времето, когато живял Ной (старозаветен патриарх и син на Ламех), на земята настъпил тотален разврат. Единствено Ной и семейството му спазвали първоначалната вяра в единия Бог и благочестие. След като греховете на хората се разраснали дотолкова, че Господ решил да унищожи човечеството чрез всемирен потоп, Бог избрал Ной и му наредил да построи ковчег (кораб), в който да качи семейството си (жена си, синовете си Сим, Яфет, Хам и снахите си). Там били натоварени и подбрани животински видове, така че да избегнат предстоящия катаклизъм и животът на земята да бъде спасен.

В глава 7 е написано: "11. В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнайсетия ден (27) от месеца, в тоя ден се раззинаха всички извори на голямата бездна и окната небесни се отвориха; 12. и валя дъжд на земята четирийсет дена и четирийсет нощи...19. И водата се усили твърде много на земята, тъй че се покриха всички високи планини, каквито има под цялото небе... 23. Изтреби се всичко, що съществуваше по лицето (на цялата) земя; от човек до скот, гадове и птици небесни - всичко биде изтребено от земята; остана само Ной и каквото беше с него в ковчега. 24. А водата се издигаше над земята сто и петдесет дена".

След края на бедствието, когато корабът е спрян от Араратската планина, Ной последователно пуска от своя кораб врана и гълъб. След като гълъбът се връща на кораба с "пресен лист от маслина" в човката, Ной разбира, че земята вече е започнала да изсъхва.

Смята се, че катастрофалното събитие е засегнало цялата територия на Черно и Мраморно море заедно с разбиването на техните проливи, заляло и почти унищожило широк ареал от крайбрежните земи, както и голяма част от Мала Азия и равните терени на остров Самотраки.

Описанията на потопа в Стария завет повече от три хилядолетия се оказват измежду най-устойчивите вярвания на човечеството за неговата история и начала. Това се дължи на убеждението, че Всемирният потоп не е само легенда, но почива върху фактите на реално световно събитие.

Най-старата версия се опитва да обясни преданието за потопа с наводнението, сполетяло древния Ур, най-големия град на Шумер. При археологическите разкопки се установява, че между най-древните и по-късните пластове от този град стои няколкометров слой глина, явно доказателство, че селището е било сериозно заливано в миналото, и то за продължително време. Привърженици на тази теория има сред всички сфери на науката - от геологията до библейското богословие.

Известно е, че в края на последния ледников период - преди около 20 000 години, морското ниво е със 120 метра по-ниско от днешното. В течение на близо десет хилядолетия то се покачва в резултат на постоянното топене на сняг и лед, свързано с валежи и наводнения.

Екзотична и интересна е теорията, която свързва преданията за потопа с образуването на днешното Черно море. Преди около 7600 години природен катаклизъм разрушава естествените земни прегради на Черно море и го свързва със Средиземно. В резултат на това нивото на водата в прилежащите към Черно море области се покачва рязко. Тази теория има недостатък - покачването на равнището на водата е ставало твърде бавно, без други видими белези и трудно може да бъде представено като катаклизъм, който така силно се е запечатал в човешкото съзнание.

Потопът присъства като предание и на други места. В гръцката митология Ной е Девкалион, който е син на титана Прометей. По съвета на своя баща също построява ковчег и влиза в него с жена си и всичко необходимо. Зевс изсипва голям дъжд и всичко живо в Древна Гърция загива с изключение на неколцина, спасили се по високите върхове на планините. Девкалион плава с кораба си десет денонощия и накрая засяда на връх Парнас, а когато водите спаднали, излиза навън и принася жертва на Зевс Спасителя.

Според индийската митологична история е имало няколко потопа през епохата Сатия-юга. На няколко пъти бог Вишну е трябвало да приема различни форми, за да спаси света от гибел. При най-ранния потоп Ману по съвета на Матся (аватар на Вишну) отново строи кораб и за да го закотви сред надигналите се води, го завързва на едно вековно дърво.

Преди повече от десетилетие покойният историк Божидар Димитров заяви, че Ноевият ковчег е открит в България, като думите му бяха приети за истина. В интервю за "България Днес" през 2018 г. призна, че става въпрос за шега.

"Когато намерихме една лодка от праисторически времена край Созопол, шеговито я обявих за спасителната лодка на Ной. Много хора продължават да вярват, че това е така. Очевидно човек в България не бива да се шегува с такива неща, защото хората им вярват дори години по-късно. Имам примери как и други мои шеги са били разбирани буквално", каза тогава Димитров.