Търсят вещи на убит преди 31 години

За да ги върнат като скъп спомен на родителите му

Не се намира виновникът за смъртта на Лъчезар Миланов и делото е прекратено по давност

Вещите на убит преди 31 години издирват разследващи, за да ги върнат на родителите му като скъп спомен, научи "България Днес". Убийството на Лъчезар Миланов от 1992 г. остава неразкрито въпреки наличието на заподозрян. Години наред криминалистите се опитват да установят и самоличността на жертвата, и на убиеца. Накрая разследването е прекратено поради изтичане на давността, в която законът може да преследва виновника.

На близките на Лъчезар остава единствената надежда да докоснат пак дрехите и вещите, с които той е бил за последно. Това не е никак сигурно, че ще се случи обаче, защото поради изминалото време никой не знае къде са. Тепърва служители ще ги издирват из тъмните и миризливи мазета.

"При установяване на местонахождението им веществените доказателства по делото - 2 връзки ключове, вързани с черна връзка за обувки, 8 броя ключове с ключодържател, чифт кафяви ботуши, масленозелено яке анорак, бяла фланела и дънки, принадлежащи на убития Лъчезар Миланов, да бъдат върнати на неговите законни наследници - майка му Росица и баща му Боян", постановява съдия Виолета Магдалинчева от Софийския апелативен съд.

За малко това да не бъде възможно, защото на първа инстанция пред градските магистрати прокурорът настоява вещите да бъдат унищожени. Почернените родители изобщо не предполагат, че могат да поискат и получат дрехите, и молят за това втората инстанция.

По повод твърденията за изключителна емоционална стойност на тези вещи и при изрично изявление на жалбоподателката, че желае те да бъдат върнати на нея и на другия родител, очевидно е, че това искане следва да бъде удовлетворено. Касае се за вещи, които, макар и с ниска имуществена стойност, имат силно емоционално значение за наследниците на починалия, поради което те имат право да ги получат, решава съдът.

Пред Темида се изпречва съществен проблем пред изпълнението на волята на родителите. Оказва се, че в материалите по следственото дело няма никаква информация дали и къде се съхраняват тези вещи. В постановлението си прокурорът посочва, че няма данни за местонахождението на веществените доказателства по делото. Затова с произнасянето си съдиите заповядват да бъде извършена щателна проверка за местонахождението на вещите и в случай че са налични, да бъдат върнати на опечалените.

Не е ясно какво би станало, ако веществените доказателства бяха потрябвали на криминалистите за решаване на случая. Убийството става на 1 юни 1992 година в столичния кв. "Илиянци" в поле с люцерна, южно от гробищата на квартала. Там по особено мъчителен начин и с особена жестокост умишлено е убит Лъчезар.

След по-малко от два месеца следовател от Столичната следствена служба привлича като обвиняем за престъплението Венцислав Гусев. С постановление от края на февруари 1994 г. прокурор от Софийската градска прокуратура отменя производството срещу Гусев поради недоказаност. Делото продължава срещу неизвестен извършител, но е спряно с цел издирването му. Решението за това е потвърдено от тогавашен зам. главен прокурор през септември 1995 г.

След тази дата не са извършени каквито и да е процесуално-следствени действия. През май 2007 г. на следовател при Столичната следствена служба (ССлС) и на оперативен работник от МВР е възложено отново да продължат издирването на неизвестния извършител на деянието. През ноември 2007 г. се появява докладна записка на оперативния работник, в която се сочи, че секторът за криминални престъпления не разполага с данни за самоличността на убития и за извършителите.

След проверка в друг сектор е установено, че няма информация за конкретното деяние и не е завеждано оперативно дело. Служители на група "Издирване" при Второ районно също проверяват, но и при тях няма информация за престъплението и за самоличността на жертвата. Оттогава не са извършвани никакви действия по разследването.

През април т.г. прокурор при Софийска градска прокуратура прекратява производството поради изтичане на абсолютната давност за преследване на извършителя на престъплението. По закон за смъртта на Лъчо той можеше да получи от 15 до 20 г., доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. По онова време дори още не е отменено смъртното наказание.

Потърпевшите близки се жалват от фактически неточности в прокурорския акт и от процесуално бездействие на разследващите, които са довели до прекратяване на делото.

В случая грешките, мудността и бездействието на властите не са основание за изключване на абсолютната давност, обосновават се магистратите.

Да чакат на Страсбург

Ако почернените родители смятат, че властите са нарушили законите, като не са разкрили убийството, те могат да заведат дело в Страсбург. Това посочва съдът в решението си. Отбелязва се още, че пострадалите роднини могат да заявят иск по Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) или пред Европейския съд по правата на човека, за да поискат репарация за вредите, причинени им от бездействието на властите.