Художникът Иван Хаджийски: Дядо анализира душата на българина

Той беше повече психолог, отколкото социолог

Кой е той

Художникът Иван Хаджийски е роден на 23.05.1961 г. в град Троян. Попомък е на известния народопсихолог Иван Хаджийски. Иван Хаджийски-младши завършва Художествената академия в класа на Светлин Русев. За периода 1992-2021 г. има множество самостоятелни изложби в Троян, София и Швейцария. Участва в създаването на мултимедийния център "Царевград Търнов", популярен като Музей на восъчните фигури. Има две деца и две внучки. От няколко години живее в село Пролеша, Софийско.

- Господин Хаджийски, името на вашия дядо - Иван Хаджийски, е на един от най-известните социолози в България.

- Да. Той е автор на "Бит и душевност на нашия народ", както и на още няколко изследвания върху душевността на българина. И по-скоро е психолог, а социологията е нещо като повод за разсъждения. Хаджийски обединява психологията и социологията по един необикновен начин.

На базата на отношенията в един малък град като Троян той прави анализ на живота в цяла България и не е сгрешил. Така е анализирал душата на българина, че неговите изводи и до ден днешен са актуални.

- Автор сте и на герба на град Троян?

- Да, така е. Направих го през далечната 1991 година и използвах лъва, който е от герба на републиката.

- Май навремето дядо ви не е бил много долюбван от властта?

- Той не бе забранен, но бе нещо като полуразрешен заради някои от изводите му. От друга страна, навремето само защото носех фамилията Хаджийски, изкарвах добри оценки по научен комунизъм и история на БКП.

- Над какво творите в момента?

- Подготвям две изложби. Едната ще бъде пейзажи, а другата в чест на художника Иван Кирков и ще бъде открита на Ивановден. Нарича се "Голо тяло". В галерия "Интро" ще бъдем поканени 7-8 художници от цяла България. Там ще бъдат показани различни стилове и различно отношение на артистите към голото тяло. Ще бъде нещо като събиране на няколко поколения художници.

- Само живопис ли ще е изложбата?

- Всъщност ще присъстваме на пресъздаването на голото тяло на платно, както и от различни материали. Все пак основното мото на Иван Кирков е свободата на артиста, когато създава изкуство. Другата изложба, в която ще участвам, е посветена на войната в Украйна, което е много сериозно нещо.

- Всичките изложби в София ли ще се състоят?

- Да, а първата с пейзажите е една моя отколешна мечта и този път май ще се осъществи. Пейзажът не е просто копиране на природата, а това е отношение към моментното състояние на природата. Така, както го е видял художникът.

- Като хайку?

- Да, много правилно го казахте. Много малко художници успяват да направят от пейзажа картина. Да предадат момента. Повечето колеги казват, че това е комерсиално и леко, но това не е така. Когато правиш изкуство, към всяка тема трябва да се отнасяш със съответната отговорност и страхопочитание. Издържам се само от моята работа и съм доволен, че мога да върша това. Мога да си позволя да не правя ненужни компромиси и халтури.

- Живеете в село Пролеша, защо?

- Това е моето второ родно място. Случайно го открихме с жена ми. Трябваше да направим избор между апартамент в София или къща около София. Столицата се превърна в един не-град. Съвсем случайно попаднахме в това село и имахме късмета, че уцелихме разбрани собственици. Всъщност, къщата е на 20 километра от центъра на София, което е по-близко, отколкото доста квартали.

- Животът на село ви вдъхновява за творчество?

- Събуждам се сутрин от пеенето на птичките, съседите са невероятно добри хора, дори градинските им партита са възпитани. Въобще не си говорим за политика, защото сме много различни и имаме нещо като негласно споразумение тази тема да не присъства.

- Вие сте един от създателите на музея "Царевград Търнов" във Велико Търново. Кое ви накара да участвате?

- Това го направихме с един мой колега, Борис Борисов, който е автор на всички пластични фигури в музея. Рисувал съм диорамите (умален макет на реално съществуваща местност, исторически момент или сцена - б.а.) заедно с една моя ученичка.

- Лесно ли беше?

- Музеят беше създаден с много нерви, защото в България общинарите не вярват на творците и гледат да минат по-леко. Така се случи с осветлението например. Бяха го поръчали, преди да се консултират с нас, и се появиха едни прожектори като за лов на зайци, които са доста скъпи, вместо да се купят малки осветителни тела за доста по-малко пари.

- Имахте ли други проблеми?

- Дълго време имах проблеми с Историческия музей по въпроса как изглеждат куманите.

- Куманите май са били руси и със сини очи?

- Точно така. Както и броят опашки, който са сплитали е бил важен за социалната йерархия. Например, ако имаш седем опашки, значи си вожд.

- Печеливш ли е музеят?

- За първата година печалбата му беше над два милиона лева. Стана по-добре от Мадам Тюсо, защото фигурите са поставени в естествена среда. По-добър е и от Плевенската панорама, защото има фигури на реално съществували хора. Ако имаше по-добър синхрон между художници и администрация, щеше да стане още по-впечатляващ.

- Имате едно изказване за това кои са най-добрите длъжности в България, от които можеш да изкараш пари?

- Да, това са вицепрезидент и заместник областен управител. Хем не носиш никаква отговорност, хем имаш власт. Така че и аз се опитвам да вляза в тезите рамки, като сам съм си шеф.

- Изработихте безвъзмездно логото на ФК "Троян"?

- Възхищавам се и уважавам всяка дейност на "ползу роду". Въобще не искам да се занимавам с общини и институции. Първо, защото за мен спортът е много важно нещо за децата. Старата емблема на клуба беше доста грозна, а логото е едно от нещата, които възпитават вкуса. Само си представих това, което противникът ще гледа по екипите им, и как ще се чувстват децата. Помислих си: "О, не". Обадих се на клуба и им казах, че ще даря това лого. Просто да не се срамуват децата, когато играят.