Изповедта на Людмила Цветков: Зла поличба предсказва смъртта на Гунди

Баща ми премина достойно през всички изпитания!

Какво му е било вътрешно, той си знае, каза щерката на самоковлията Илия Цветков, в чието ремарке се блъскат фатално Гунди и Котков

Зловеща поличба получава в нощта преди катастрофата шофьорът Илия Цветков, в чийто камион се блъскат и загиват легендарните футболисти Георги Аспарухов-Гунди и Никола Котков на 30 юни 1971 година.

В нощта преди катастрофата Илия сънува, че му махат зъбите. Според народното поверие това е лоша поличба - знак за смърт или за голяма неприятност. Самоковлията обаче не се стряска от бабини деветини и се мята на камиона. Чака го тежък курс към Ботевград. Грее слънце и по нищо не личи каква огнена трагедия ще се развихри след няколко часа на прохода Витиня. Шофьорът на камиона е голям запалянко и запален левскар. Тапицирал е цялата си кабина с календари на "синия" тим и с ликовете на своите любимци Гунди и Котков.

"Баща ми премина достойно през всички изпитания след катастрофата с Гунди и Котков. Но какво му е било вътрешно, той си знае", каза за "България Днес" Людмила Цветкова, дъщерята на шофьора, вече покойник, в чийто камион се блъснаха и загинаха на завой на Витиня двамата легендарни футболисти. Алфа Ромеото на Гунди, с което бързат за наказателен мач във Враца "сините" легенди, избухва в пламъци. Трагедията се разиграва сутринта на 30 юни 1971 г. На тази черна дата футболът на България и стотиците хиляди запалянковци осиротяват. Техният кумир Гунди остава завинаги на 28 години, а неговият съотборник и приятел Котков - малко преди да навърши Христовата възраст.

Къщата на бай Илия Цветков в Самоков не знае що е ключ и до днес. "Баща ми си отиде преди повече от 15 години. От инсулт. Не е жива и майка ми Катя. И тя почина от инсулт", разказва дъщерята Людмила.

Покойният служител на самоковския ДАП е роден през 1926 г. До над 75-годишен кръстосва Рила, за да пасе трите козички, да докара дървата за огрев, да пласти сеното и да се грижи за прочутите самоковски "компири". Комшиите го помнят като жилав и отзивчив човек, грижещ се всеотдайно за домочадието си. "Помагаше и на всички възрастни комшии от махалата, и на вдовиците да си опазят стоката", спомнят си го само с добро неговите съседи.

"Тази сряда, която няма да забравя никога, трябваше да караме павета за Арабаконак - спомни си приживе самоковският шофьор. - Излизам на главния път, гледам - чисто е. Взимам завоя наляво на първа скорост и се изнасям в моето платно. Имаше четири метра чисто платно! Те изскочиха и пресякоха осовата линия, въпреки че имаше много свободно място. После разбрах, че сутринта Гунди го викали нещо във федерацията, лишили го от две срещи, щото на предишния мач ритнал някакъв футболист в корема (б.а. - става въпрос за мача с ЦСКА, игран на 28 юни 1971 г. и завършил с 1:0 за "Левски"). Та като излезли с Котков, отишли в кръчмата "Куцото куче". Пили коняк и мастика. Били страшно ядосани. По пътя катаджиите пет пъти го предупреждавали да намали скоростта. Към 10,30 часа спрели в ресторанта на Витиня и там пак пили. После заредили резервоара на бензиностанцията и качили някакъв човек на стоп. Аз бях направил само два курса и моят резервоар беше пълен. Хванали се на бас, че за три минути ще стигнат до Ботевград", изложи пред автора на тези редове своята версия бай Илия Цветков.

"Бухнаха се в ремаркето, докато завивах. Всичко пламна!. Веднага скочих и взех пожарогасителя. Бях обгорял и аз - косата, лицето, дрехите... Не знаех кои са били в колата. Мислех, че са семейство с деца и страшно се натъжих, много обичам децата... После разбрах, че имало много хора по пътя - свинари, овчари... Един овчар казал: "Абе, що се правите на улави! Я сложете човеко в камионо, па пущете онази кола да лети и ще видим!". Ако беше станало на следващия завой, щели са да паднат в реката. Спасило ме е ремаркето. Иначе зилът е щял да се обърне и да ме затрупа. Шасито цялото беше изкривено навътре, а то е от стомана!", не криеше ужаса си от трагедията бай Илия. "Имал съм 190 метра видимост, а по закон, ако имам над 100, мога да завия - твърдеше той. - Малко след това спря черна волга, качиха ме и ме откараха в Ботевград", описваше черната сряда дългогодишният служител на самоковския ДАП.

Трябвало да стигнат чак в Ботевград, за да благоволят да му кажат, че в алфа ромеото са били Гунди и Котков. Шокът без малко щял да убие и него. "Тях цял свят ги знае, а аз съм никой!", рекъл си набеденият за убиец шофьор. И започнал да си блъска главата в стената.

"Недей така, бай Илия, спокойно!", опитвал се да го вразуми следователят Стоянов. За да не посегне в силния стрес на живота си, му сложили белезници. И така, окован, го разпитал лично и тогавашният шеф на МВР ген. Ангел Солаков, голям фен на Гунди.

Още същия следобед на фаталния 30 юни 1971 г. извозили бай Илия с прангите към София и чисто гол го хвърлили директно в килията за смъртници на Централния затвор. Следствието за катастрофата било поето от Стоян Чавраков. "Той искаше направо да ме смачка психически - спомняше си бай Илия Цветков. - По 20 пъти на денонощие ме викаше на разпит. Да съм признаел, че не съм пресякъл случайно пътя на алфа ромеото. Абе, не е за разказване!", тюхкаше се десетилетия след трагедията шофьорът на фаталното возило.

"Една сутрин идва надзирателят и вика: "Хайде, бай Илия, взимай одеялото и с нас". Вцепених се. Краката ми се подкосиха. Мислех, че ми е дошъл краят. "Тук ли ще ме разстрелвате?", питам го. А той: "Не бе, човече. Само си тръсни одеялото, седни на масата, запали цигара, успокой се!", отговорил надзирателят. Този ад, спомняше си набеденият за "убиец" на българските футболни идоли, се проточил цяла седмица. На осмия ден се разбрало, че покровителят на Гунди Ангел Солаков е паднал от власт. На негово място назначили Ангел Цанев. "Па аз му бях свръзка в казармата, когато беше майор!", казал на пазачите бай Илия. Дали това е оказало някакво въздействие, изтерзаният човек не узнал до края на дните си. Следствието обаче било прекратено. Разминал му се даже и съдът! Докато очаквал края си в килията на смъртниците, старите му другари от цяла България не спирали да звънят на следователите. "Нали шофьорите сме като ято!", поясняваше приживе самоковлията.

Колегите му даже заплашили със стачка, ако не го освободят, и съвсем отговорно заявили намерението си пред тогавашните шефове на самоковския ДАП. Директорът Димитър Осиковски вярвал безрезервно, че бай Илия е невинен, и през цялото време го поддържал. Но върлите фенове на "Левски" му били много гневни. "Бях приятел с най-големия левскар в града, който лично познаваше Гунди. Скореца му викаха. След катастрофата ме намрази. "Ако не беше ти, вика, и досега щяха да са живи!". "Ако не бях аз, му казвам, щеше да е някой друг!". Но, да знаете от мен, всичко е съдба. Можеха в камък да се ударят, в дърво. Пак съм късметлия, че мен избраха", опитваше се да открие искрица надежда бай Илия.

След престоя в затвора обаче нервите му се опънали до скъсване. Заседявал ли се е по-дълго вкъщи, ставал като болен. Единствената оправия тогава била да хване гората. За такива хора самоковлии казват: "кьорката го влече" - тоест, има си съдба и от нея никой не може да го опази. До последно бай Илия Цветков си говореше с козичките и кучетата и препрочиташе любимата си книга - "Строители на съвременна България".

"Аз съм като Раковски - "образ невъзможен", нали така го беше казал Вазов. Девизът ми е: "Дум спиро сперо" и "Докато дишам, се надявам". Ама трудно ще излезем от сегашния батак. Комунизмът ни остави жива рана!", вайкаше се самоковлията.

"Баща ми беше сдържан човек. Да, държали са го десетина дни в килията. Страшно е било, но той бе държелив човек", твърди дъщеря му Людмила. Най-интересното е, че внукът на бай Илия - Евгени, е бил преди време една от най-големите надежди на местния отбор "Рилски спортист". Заради остър материал на майка му обаче в местния вестник "Любословие" се наложило да напусне тима. От дете мечтаел да стане голям футболист.

След зловещата катастрофа Илия Цветков продава и двете си коли. "Хич не ми трябва да се блъскам пак по тия шосета!", признаваше той.

"Да бях знаел този ден какво ще стане, щях да сляза от камиона, малко ли нещо може да се развали, щях да напиша пътен лист, че имам повреда, пък щях да легна под някое дърво в гората и да чакам само тоя ден да мине. Откак ги няма Гунди и Котков, се свърши и футболът в България", категоричен бе старият шофьор.