Обоистът виртуоз Йоан Кьосев: Слях се с моя инструмент

Япония ми открехва вратата към света

КОЙ Е ТОЙ:

Йоан Кьосев е класически музикант обоист. В момента е докторант в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров". Кьосев има многобройни участия в България и чужбина като солист и водач на група в концерти на филхармония Пазарджик, Плевенска филхармония, филхармония Пловдив, БНР, Национална опера и балет и др. Преди месец младият талант показа уменията на българската музикална сцена в Токио, Япония. Изява, в която изпълни "Концерт в ре минор" на Алесандро Марчело и "Гротеска" на българския композитор Костадин Чилев, дирижиран от японския диригент Мицуйоши Оикауа. Изпълнението на маестро Кьосев завладя публиката в Страната на изгряващото слънце и бе изкарван трикратно на бис.

- За пръв път ли свирите в Япония? Какви са ви впечатленията?

- Да, за първи път посещавам Япония. Още със стъпването ми бях впечатлен от мащаба, колорита и космополитността на Токио. Изцяло друг свят, друга култура. Почувствах се като един от героите на така популярните японски анимационни филми. Толкова разноцветно и пъстро беше всичко и същевременно така подредено и организирано. Горд съм като българин, че с Япония ни свързват едни толкова приятелски и дългогодишни връзки и аз бях част от това партньорство и свързаност.

- Как ви се струва публиката там?

- Японската публика е изключителна, приемат с ентусиазъм, оценяват дълбоко класическата музика. Небезизвестен е фактът, че в Япония българските музиканти се радват на радушен прием. Неведнъж българската национална опера, радио и различни фолклорни формации са гостували в страната. Публиката ни познава като нация на добри музиканти и се наслаждава на нашите изпълнения. Аз имах огромната привилегия след изпълнението си да бъда изкарван с аплодисменти многократно на сцената и съответно да изпълня българско произведение на бис.

- Как беше работата с маестро Оикауа и като цяло с японски екип? Каква е разликата от това да работите с българи?

- Маестро Мицуйоши Оикауа е председател на Японската асоциация за културен и музикален обмен и всъщност именно по негова покана аз бях гост солист и участник в 36-ия международен музикален фестивал в Токио. Той предложи и концерта, който изпълних - на италианския композитор Алесандро Марчело. Маестро Оикауа е изключителен музикант и вдъхновяващ професионалист, отличаващ се със стил и уникалност. Цялостната атмосфера в оркестъра е на много високо професионално ниво и те предизвиква да дадеш най-доброто от себе си като музикант. С японския екип се работи изключително организирано и се усещат взаимност и пълна отдаденост и ангажираност в работния процес. Не по-различно се чувствах от работата ми у нас, в България, с българските оркестранти, където също нивото е високопрофесионално и хубавата класическа музика е на почит. Добре познавам работата в българските оркестрови формации.

- "Гротеска" на Чилев. Какво в тази пиеса грабна публиката в Токио?

- Пиесата "Гротеска" на Чилев е съвременна за соло обой с включени в нея български ритми. Самата дума гротеска в ежедневния език означава нещо странно, причудливо, фантастично и затова е често използвана да показва странни форми. Пиесата е интересна и интригуваща и съм уверен, че именно това допадна много на японската публика.

- За много хора извън света на класическата музика обоят не е толкова познат инструмент. Вие как се срещнахте с него?

- Много хора имат само бегла представа за това какво е обой, как изглежда и как се използва, как се различава от кларинета. За знаещите хора е доста лесно да разпознаят тембъра на инструмента. Аз сякаш съм роден именно за този инструмент, така се сляхме.

Интересното при мен е, че някак генетично явно е било заложено в мен музикантството. Моят прадядо е свирил на флигорна и е бил водач на малка селска формация. Баба ми пък по майчина линия е учила оперно пеене в Консерваторията, но уви, почива нейното голямо дете и тя прекъсва. Музиката обаче не спира в дома им и майка ми, и вуйчо ми изучават пиано. Моята майка продължава традицията и аз, брат ми и сестра ми също изучавахме пиано като малки. Моето желание да уча музика бе голямо и тогава като по провидение учителката на брат ми предложи да опитам да свиря на обой. Така се срещнах с моя първи преподавател по обой в Националното музикално училище "Любомир Пипков" - г-н Атанас Калев, според когото се оказах много "обоистичен".

- На коя сцена мечтаете да стъпите?

- Всяка голяма сцена със световно признание е важна за мен и мечтата ми е да обиколя със свои изпълнения максимално много от тези изключителни за музикантите сцени и да работя с професионалисти от цял свят. Кой не мечтае да свири в Карнеги Хол, Ла скала, Ковънт гардън и т.н. С изпълнението ми в Япония тази врата сякаш започва да се открехва все повече за мен. Дано!

- С какво се отличава българската класическа музика?

- Българската класическа музика се появява поетапно, стартирайки от изпълнения на самодейни начала. По-късно част от музикантите са завършили образованието си в Западна Европа (предимно Германия, Франция и Австрия). Това безспорно е дало отражението си в българските класически творби. Така или иначе основната отличителна черта на българската класическа музика са предимно различните неравноделни ритми, което прави изпълнението й доста сложно. Имаме много известни композитори на световно ниво като Панчо Владигеров, Любомир Пипков, Петко Стайнов, Марин Големинов и други. В съвремието ни образователната система по отношение на класическата музика в България е на много високо ниво и съвременните произведения на български композитори често биват отличавани на различни конкурси по цял свят. В Национална академия "Панчо Владигеров" се обучават все повече музиканти от цял свят.

- Какво прави един музикант виртуоз?

- Да си музикант е призвание, талант, но също е свързано с много посвещение и усърдна работа. Концепцията за виртуоз се върти около идеята за необикновена техника. Понякога хората си мислят, че колкото по-бързо и технично свири един музикант, толкова по-голям виртуоз е той. Толкова е лесно да се впечатлят хората със скорост. Много по-трудно е да се впечатлят с гениална музикална идея и изпълнение, което според мен в добавка към съвършената техника на владеене на дадения инструмент е много важно, за да се превърне един музикант във виртуоз. Виртуозът е изпълнител, чиито способности значително надхвърлят стандартния технически компас на техния инструмент по един или повече начини. С други думи, те са способни на "свръхчовешки" неща на своя инструмент в сравнение с повечето други професионалисти. Да достигне до такова съвършенство според мен е стремеж на всеки музикант, включително и на мен.