Екологът Светлозар Раянов, строшил с чук плоча от монумента: Част от победата съм за демонтажа на МОЧА

Това е знак, че навеждането ни пред Русия е в миналото

Кой е той

Светлозар Раянов е роден през 1961 г. в Пловдив. Завършил е университета в Дрезден. Работи като преводач от немски език. По професия е еколог. Бил е дългогодишен специалист в областта на околната среда и опазването на горите. Доктор е на естествените науки на Техническия университет в Дрезден. Сега е пенсионер. През февруари т.г. Раянов строши с чук плоча с благодарствения надпис от паметника на съветската армия в Княжевската градина в София.

- Г-н Раянов, паметникът на съветската армия в Княжевската градина на София вече е демонтиран. Как се чувствате?

- Чувствам се част от тази победа! И един от основните катализатори за ускоряването на демонтажа. Посрещнах това знаменателно събитие като нещо, което неизбежно щеше да се случи. Въпросът беше кога. В един момент политиците си дадоха сметка, че ако отлагат до безкрайност или ако изобщо осуетят демонтажа на паметника, губят много пред своите поддръжници. Дойде моментът, в който няма друг полезен ход, освен да го махнат.

- Каква щеше да бъде вашата реакция, ако се намирахте там по време на демонтажа?

- Щях да си направя една снимка за спомен. Вече имам такава, от края на лятото, когато заградиха паметника с огради. И тя ми е много ценна като важен експонат и в паметта на гражданското общество, и в личния ми архив.

- Сега, няколко месеца след вашия опит да строшите плочата с благодарствения надпис на монумента, вашата постъпка има повече символичен смисъл, оказал се обаче не по-малко "разрушителен" от конкретното действие.

- О, да! Но ако полицията ме беше оставила, бях в състояние да разруша целия паметник със съответния инструментариум. Притежавам такива технически познания и умения. Работил съм с къртач. Та ако имах тогава време да го поочукам повече, можех и да го съборя целия, тъй като той е една куха конструкция отвътре. Изобщо не се самохваля. Но ми беше ясно, че там има много охрана и камери, не исках да ме хващат, исках просто да отстраня тази плоча. Основното, разбира се, наистина беше не да разруша целия паметник, а да поставя по-остро акцент върху него. Защото проблемът с този паметник не беше нов.

- Очаквахте ли през февруари, че толкова бързо ще ви арестуват? И как се стигна до това - чрез камера за разпознаване на лица?

- Не, но за всеки случай се бях облякъл с шапка, с маска, за да не ме разпознаят, но явно околните камери в района са ме засекли с коя кола си тръгвам. Около самия паметник имаше от четири страни камери. Не са разпознали лицето ми, но са сравнили облеклото ми с действието върху самия паметник. Заснели са с какво яке съм, с какви панталони, сравнили са ги със записите по околните улици и кръстовища и по номера на колата са ме разпознали. Получих после призовка от Първо РПУ, но ми се обадиха да изчакам, щели да ми позвънят допълнително. Оттогава минаха вече няколко месеца, но никой не се обади. Допускам, че са изчакали да минат изборите, да не се повдига вниманието около този случай.

- Спонтанно ли стигнахте до идеята да посегнете на МОЧА и защо не поканихте някой ваш приятел и той да развърти чука?

- След дълъг размисъл! Участвал съм през годините в няколко протеста за премахването на този паметник, но винаги с цивилизовани средства, с плакати... Не се случи обаче нищо. И накрая, когато започна войната в Украйна, нетърпимостта ми преля и реших да го поударя с чука. В първия ден на войната срещу Украйна поканих няколко мои приятели, които са и съмишленици, но те по-скоро ме разубеждаваха. "Това е много горещ картоф, недей, ще си навлечеш сума ти неприятности, дай да почакаме, войната може да свърши за няколко месеца" и така нататък.

- Смятате ли, че демонтирането на този монумент е вид знак за скорошен край на войната в Украйна?

- Не съм врачка, не мога да предскажа какво ще се случи, но във всички случаи показният демонтаж е показател за вече новите отношения между България и Русия. Ясно е, че това предишно явно или прикрито навеждане на Русия и съгласяване с всички нейни искания е вече в историята. То е знак, че провеждаме все по-независима политика. Чух по телевизията, че от руското Външно министерство са направили предложение за "сериозен разговор". Като че ли този паметник е тяхна собственост, на тяхна територия и те са го издигнали! Но такъв разговор им е бил отказан и това е сигнал за все по-голямата независимост на България, въпреки че ние в една или друга степен ще си останем зависими от всички страни, с които поддържаме търговски отношения. След войната в Украйна е възможно пак да имаме търговски отношения с Русия, но с една по-цивилизована и демократична Русия.

- Има една стара поговорка, че "неслучайно място празно не остава". Още ли държите на идеята си на мястото на МОЧА да се направи детска площадка?

- "Държа" звучи много задължаващо, защото, първо, аз нямам думата и второ, не съм софиянец, даже не живея в София... Преди няколко месеца наистина ми се струваше, че след демонтажа на МОЧА на негово място трябва да има детска площадка с катерушки, с атракциони... Бях чувал, че такава площадка е имало навремето в Княжевската градина, преди да издигнат там този монумент. Но моето мнение е, че на освободеното място не бива да има паметник. Сега се лансира идеята цялото пространство да бъде заето от скулптурен пантеон на българските владетели. Тази идея лично на мен не ми допада.

- Известни наши историци твърдят, че в България има поне още 180 паметника на съветската армия, най-известни от които са "альошевците" в Пловдив и Бургас. Не ви ли сърбят ръцете да ускорите по-същия начин и тяхното премахване?

- Награждаващото за мен е да имам последователи, а не да обикалям и да давам сигнал. Надявам се по места хората да си подемат инициативи, както инициативата за демонтажа на МОЧА е от години. Сега се сещам обаче за една моя идея, която не съм патентовал. Но понеже съм роден в Пловдив и паметникът на Альоша винаги е потискал, така да се каже, свободното ми съзнание, на негово място да има статуя на Христос като в Рио де Жанейро.