Кръстове и свастики на 7000 г. има в музея в Нова Загора

 Ленът бил първата земеделска култура по нашите земи

Древни кръстове, досущ като християнските, свастики и може би някакъв вид протописменост са сред уникатите, които къта историческият музей в Нова Загора. Находките са датирани от новокаменната епоха 5300-5000 г. пр. Хр в съдове с богата врязана украса.

Находките са край с. Прохорово, където ще има в бъдеще рудник за цветни метали. На хълма Бобошина се проучват 14 надгробни могили от различни епохи - от ранната бронзова (4000-5000 г. пр. Хр), от желязната епоха, направени от ломени камъни (1000 г. пр. Хр), както и римски. Интересното е, че на същото място и по римско време е имало рудник за мед.

Но какво правят кръстове върху тракийската керамика? Този символ се смята за универсален знак на слънцето, устройството на света, а в днешно време знаем и че посоките на света са на кръст. Впоследствие се появява и символът на пречупения кръст, или свастиката, толкова широко използван в древността. Все още се проучват и други символи, врязани в керамиката отпреди над седем хилядолетия, и не се знае значението на много от тях. Но впечатление прави, че има и повтарящи се. Затова някои дори допускат, че това е един вид протописменост на древните обитатели на Старозагорско. За жалост едва ли някой някога ще каже категорично дали това са писмени символи, а и няма Розетски камък, няма и с какво да се сравнят, обясняват от музея. Древната керамика е осеяна също и със символи, приличащи на вълнички, за които се смята, че изобразяват вода. Има и знаци под очите на антропоморфни образи, които се приемат за сълзи.

През каменно-медната епоха се появява и свастиката върху керамиката на траките. В България има доста такива и може да се коментира, че този символ води началото си именно от тези земи. Всъщност не е известно откъде идва знакът на пречупения кръст, като някои мистици и пророци твърдят, че това е символ от древна Атлантида, изобразяващ четирите реки, извиращи от центъра й. Както е известно, нито Атлантида е открита, нито има каквито и било находки и доказателства за съществуването й.

Гробните образци разкриват също, че по тези места първото отглеждано култивирано растение е било ленът още преди осем хиляди години. Тук датировката също е от съществено значение, защото опровергава една теория, че земеделието е тръгнало от Балканите, разпространило се е в Близкия Изток, а после се е върнало, обясняват учените. Около Двуречието, както е установено, хората първо са култивирали лимец, ечемик, грах, леща и нахут, както и лен. Има вече открития, които говорят, че там има наченки на култивация още преди 20 000 г. в края на последния ледников период. Вероятно тогава хората не са успели да се справят успешно, защото находките имат прекъсване. Вероятно защото следва ново застудяване на климата и едва след него започват по-усилените опити за култивация на растения. Хората вече са имали историческа памет, някакви познания и опитите да култивират растения стават успешни.

Отпреди 20 000 г. в Близкия изток са намирани сърпове от еленови рога с каменни остриета, които имат излъскване, характерно за тези сечива. Имали са също и хаванчета, в които са стривали зърното, и затова се смята, че вече са трайно уседнали. Ботанически останки показват находки на целогодишни растения и използването им, което означава, че местните вече не са бродили като ловци и събирачи.

Мистерията на обсидиановия нож

Обсидианов нож е една от мистериозните находки, които все още се проучват и не са изложени във витрините на новозагорския музей.

Датиран е между 3-2,5 хил. г. пр. Хр., тъй като е гробна находка. Но се оказва, според инвентарната книга и свидетели, че е намерен в жилище в района на днешните мини "Марица-изток". Данните сочат, че произходът му е от Кавказ, вероятно от района на днешна Армения. Засега се смята, че е донесен тук с носителите на ямната култура. Те обитават степите по Северното Черноморие, но в Ямболско и Сливенско има доста следи от тях, включително и погребенията им в ями, откъдето идва и наименованието.

На о. Меос още през мезолита го разпространяват, като се смята, че по същите пътища се разпространява и земеделието по-късно.

Такъв нож е известен на почитателите на "Игри на тронове", тъй като с подобен се разправяха с бродниците. А в Мезоамерика е бил основно оръжие и сечиво.