Реклама
https://www.bgdnes.bg/bulgaria/article/17524865 www.bgdnes.bg

Долна Оряховица става първата ни столица на модата

  • Заради градинарите из Европа
  • Балканджии и хърцои съжителствали, но не се смесвали

Европейската мода, даже и бит идват по българските земи първо в Долна Оряховица. С това се гордеят местните, а шефът на етнографския музей Петър Георгиев разказва на посетителите как така именно те са изпреварили с десетилетия крайдунавските ни градове, че и София и Пловдив.

Реклама

Тайната е в това, че долнооряховчани освен изкусни майстори бъчвари били и вещи градинари. Затова и още към средата на 19-и век по-младите отивали да садят и поддържат градините из Австро-Унгария, Германия, Франция и други европейски държави. Не само цветните лехи, разбира се, но и тези със зеленчуци. Но тази работа е сезонна, градинарите отивали напролет, а наесен се завръщали. С тях носели и европейски облекла по последна мода, модни и други списания, а също така и предмети, полезни в бита. Затова и младежите и девойките из Долнооряховско започнали полека-лека да се кипрят по западному, да имат в домовете си вносни стоки. Така започва да отпада и традиционното облекло, а за жалост има много малко останали автентични дрехи.

Етнографската сбирка се помещава в семейната къща на рода Козлеви, които са я дарили именно с цел да приюти музей. През 80-те години на миналия век тя е основно ремонтирана, а от 1993 г. отваря врати за посетители. Въпреки, че из региона са намирани находки от незапомнени времена, местният музей няма такива експонати, а акцентира върху живота на местните и бита им през последните два века.

През 2024 г. Долна Оряховица празнува и 50 г. от обявяването си за град и атмосферата отсега е приповдигната.

В Долнооряховско показват два типа носии - тези на балканджиите и на хърцоите (наричани още "харсои" или "арцой"). Уникални са тези именно на хърцоите. Този етнос са били доста консервативни хора, държали строго на облеклото си, което е характерно. Също така не са разрешавали до сравнително неотдавна на децата си да се женят за балканджиите, макар и двата етноса да са християни. Вероятно и заради по-затворения си живот и особен характер в някои райони на Русенско и околностите думата "хърцой" дълго време е била дори обидна в смисъл за прост човек. Нещо, което не е вярно.

Хърцойската носия в Долнооряховско се отличава по това, че се носи с пищимал, който представлява къса пола, обличана върху роклята. Тяхната носия е в тъмни тонове, дори черни, винаги се забраждат с по две кърпи. Черната такава хваща косата и е отдолу, а тази отгоре е бяла. Ризите са тип барчанка заради набора по врата, а цветът е черен, но има бродерия. Ушита е от два плата, съединени по средата, с малко цветни украси. Те са флорални или с животински мотиви. Именно по начина на обличане и до днес хърцоите са отличават дори там, където са загубили самосъзнанието си.

Реклама

Ако днес решите да си поръчате хърцойска носия, ще ви продадат такава с дълга бяла риза, бродирана с вълнен конец, червена също везана престилка и, разбира се пищимал.

Характерни са и накитите, които жените са носели. Получавали ги на годежа си, както и пафтите с тяхната символика. Накитите около шията са по-бедни, отколкото в повечето райони на българските земи. Всяка жена се разкрасявала с ланци, които може да били накичени с пендари, но задължително имали и друг наниз с пендари в зависимост от възможностите на семейството и това на младоженеца. Тези съкровища били пазени до предаването им на следващата снаха. Особено ценени били кехлибарените, седефени и сребърни накити, носени от Божи гроб, както и кръстовете от такива материали.

В края на 19-и век носенето им отпада, дори имало обичай жените да ги погребват с пафтите и накитите или да ги разделят, ако покойната е имала две или повече дъщери.

Най-малко сведения има за мъжкото облекло, което също е характерно с това, че е чернодрешно. Уникални за региона са поясите на младите мъже, които са широки около една педя и са много шарени.

Прави впечатление, че черният цвят е основен в народните облекла от едно време в ройона. Едно от възможните обяснения е заради траура. Жените тогава са носели траур по три години, но заради високата смъртност много хора не сваляли скръбните си одежди. Така черният цвят се превръща в традиционен, казва Петър Георгиев.

Описание на сватбеното и празнично облекло е оставил писателят Цани Гинчев през 1827 г., който описва случай, разказан от баба му, как местен владика нарежда на всички големци в близкия Лясковец да се приберат вкъщи и да изрежат всички бродерии по ризите на жените си. Така започва обезличаването на облеклото още в старо време, смята уредникът на музея.

Реклама