Силсила от Афганистан с мечтано ателие в София

- 10 години живее в България
- Шие дрехи от Изтока с мотиви като на нашите народни носии
Мечтано шивашко ателие в центъра на София отваря и развива Силсила от Афганистан, сбъдвайки голямата си мечта.
След 10 години живот у нас красивата бежанка е отлично интегрирана. Говори чудесно български език, работи и помага на други бежанци успешно да навлязат в обществото, след като самата тя получава такава подкрепа при пребиваването си от Български хелзинкски комитет.
Ателието Силсила Махбуб отваря преди три години. Помагат й близки, приятели и дарителска кампания. Днес чаровната бежанка шие със собствена визия дрехи от Изтока, чиито мотиви доближават тези на българските народни носии.
"Срещнах се с много проблеми и трудности, докато реализирам една мечта - отворих малка работилница за шиене на текстилни продукти. Целта на ателието е да осигури работно място на жени бежанки да натрупат трудов опит, да учат български език и да могат след това да търсят работа като всички останали хора в България. Като начало това предприятие ще даде възможност за прехрана на още две жени, назначени на трудов договор, освен мен. За да бъда подготвена в тази кауза, спечелих конкурс измежду 200 кандидати за включване в Академия за жени предприемачи, където ще ми помогнат с напътствия и изготвяне на бизнес план", споделя Силсила.
Така няколко бежанки, живеещи в България, шият и бродират съвременно облекло с мотиви в комбинация от Изтока и Запада, за да запознаят българското общество с традициите и ръчните занаяти в държавите, от които идват.
Махбуб завършва висше инженерно образование за две години в родината си по индивидуална ускорена програма. Работила е в Афганистан като водеща на телевизионно предаване и в радиостанция.
"Първоначално ми беше много трудно да организирам живота си тук. Започнах сама да уча български език вкъщи. Успях да си намеря работа в Сдружение "Каритас София" и останах там 4 години, след което ме приеха да уча висше образование - специалност "Счетоводство и контрол. Щастлива съм заради избора ми да остана в България".
В началото е член на Бежанския консултативен съвет към Представителството в България на Върховен комисариат за бежанците към ООН, а след това става Community manager на организацията, която се разраства през годините и включва седем членки, а работата се разпростира основно на европейско ниво.