Проф. Огнян САПАРЕВ: Парламентът е пълен с идиоти

 Едно интервю на Славяна МАНОЛОВА, вестник "Жълт Труд"

Поф. Огнян Сапарев е роден в София през август 1942 г., но след като "братската американска авиация", както я нарича, бомбардира София и къщата, в която живеят, е разрушена, се налага семейството да замине. Установяват се в Пловдив, където са родителите на майка му. Тя е от известен калоферски род, по баща Коджейкова. Завършила навремето латински и старогръцки език и преподавала в Медицинския университет в Пловдив. Баща му бил адвокат.
Огнян Сапарев завършва славянска филология (по-точно полски език) и философия в Софийския университет. Още като студент започва да печата рецензии и след като завършва, става аспирант при акад. Пантелей Зарев. Около събитията в Чехословакия през 1968 г., след намесата на комсомолски секретари-натегачи, Сапарев е изключен от ДКМС заради волнодумството си в дискусиите в литературния кръжок "Димчо Дебелянов" в Студентския дом. Това слага край и на кариерата му при Пантелей Зарев. Известно време е без работа, после няколко години е редактор. Накрая защитава дисертация за масовата култура в Института по социология.
През 1973 г. основават Филологическия факултет в Пловдив. Огнян Сапарев печели конкурс и оттогава е преподавател там по теория на литературата. Той е известен като най-добрия познавач и критик на научнофантастичната литература у нас и като преводача на Станислав Лем. През 1991 г. е шеф на БНТ. Десет години - от 1993 до 2003 г. - е ректор на Пловдивския университет. През 2001-2004 г. е народен представител в 39-ото Народно събрание от Коалиция за България, въпреки че не е и никога не е бил член нито на БКП, нито на БСП. Напротив, влиза в политиката като съучредител на СДС-Пловдив, заедно с брат си проф. Славян Сапарев, инженер. Единствената партия, към която днес има отношение, е "Нова зора" на Минчо Минчев.

 - Каубойските шапки са нещо като ваша емблема. Защо ги носите? Имам чувството, че всеки момент ще извадите пищовите...
- Защото имам слабост към тях, а и обичам уестърна като жанр - мъжки и справедлив, където всеки има колт и решава проблемите, но си плаща за това. Смятам, че човек има право на всякакви желания, но трябва и да е готов да ги плати. Колкото до пищовите, като гледам, сега единствената справедливост у нас се въздава в подземния свят, където гръмнаха някой и друг бандюга, който си го заслужаваше. Правосъдието нещо да е направило? Такава пословична липса на справедливост, погазване никога не е имало, няма на кого да се оплачеш... Аз се чудя на търпеливостта на българина. Ако по-често взимаше пищова или пушката, сигурно някои служби щяха да си гледат работата малко по-добре.
- Още ли имате желание да влезете в Народното събрание с калашник?
- Още го имам, защото там е пълно с идиоти, при това част от тях са просто мъртви души. Депутат е една от най-обидните думи в България, гнусно, ама много гнусно понятие и явление. Затова и парламентът се радва на всеобщо презрение. Поне да ги намалят малко, защото 240 души за България е безобразие отвсякъде!
- Ама нали и вие бяхте депутат!
- В момента са много. Аз съм си гласувал (бяхме 5 човека от 240) по правилния начин - против войната, против американските бази, след което беше ясно, че никой повече нямаше да ми предложи да бъда депутат, което и стана. Аз си платих за моята принципност и не съжалявам. Ако някой си мисли, че е голяма радост да си в парламента, много се лъже. Там само като гледаш какви срамни субекти се мотаят около тебе, ти се разваля настроението. Не ме разбирайте неправилно - аз не им завиждам, защото не съм сред тях, а ги съжалявам, отнасям се с презрение към тях. По-добре е човек да бъде в университета, отколкото в парламента.
- То и партиите ни са много за малка България - бяха над 300!
- Това е част от провинциалната суета на българина. Всеки иска да има партия, да бъде вожд, а не индианец, и да се прави на велик, което е много смешно в българските условия. Но още от самото начало стана ясно, че партийната форма е вид поминък, и то не лош. Някои сучат от Европа, други - от американски фондации, трети - от няколко места, поради което българинът трябва да се отнася с много голям скептицизъм към всички онези неправителствени организации, които са на чужда ясла.
- Как вие, ученият, литераторът, попаднахте в политиката?
- Никога не съм имал слабост към партийните секретари, но като започнаха промените, с брат ми се опитахме да направим нещо - той беше председател на СДС-Пловдив, аз бях зам.-председател на клуб "Демокрация". Но се оказа, че в СДС се юрнаха всякакви разбойници, кариеристи, нереализирани хора, които съсипаха всичко. Дереджето му в момента е ясно, но то не е случайно - много боклук се изсипа в нещастното СДС и това ме отдръпна.
- Виждате ли бъдеще за синята идея?
- За мене СДС отдавна е умряло, анахронизъм е. Има една група, която гледа да влезе в парламента, за да се грижи за себе си. Но самата синя идея е умряла. Това са неща от друга епоха, динозавърски истории, и те нямат нищо общо с днешната реалност. Част от хората се обогатиха около управлението и няма какво да се правят на "дръж ми шапката". Те нямат абсолютно никакво желание да се прегръщат, но поради това, че много се грижат за себе си, за своето светло депутатско бъдеще, обстоятелствата могат да ги принудят да се пообединят в някакъв момент, за да вкарат 5-6 души в парламента.
- А ако извадят нови хора?
- Вижте какъв нещастник са избрали в момента за председател на СДС, както му викат: Каба еди-кой си... Но това не е чудно, то е връщане към ранните години, с изключение на идеалистичния период, когато някакви наивници се бяха втурнали уж да променят нещата. След което всевъзможни мошеници, лакомници просто си намериха там мястото.
- Като експерт по научна фантастика не смятате ли, че ние тук живеем в някаква неистинска, фантастична реалност?
- Да, поне в последните двайсет и няколко години, определено живеем в някакъв фантастичен свят. Свят с двойно и тройно дъно. Някаква перверзна комбинация между театър на абсурда и филм на ужасите. Това, което става, всъщност не е истинско. Истината е скрита зад всякакви други привидности. Привидно в България има всякакви институции, каквито съществуват и в цивилизованите държави. Но ако се разрови човек, вижда, че те всъщност служат за пране на пари, за измъкване на пари от западни фондации, за прикриване на местни разбойници, т.е. нямат нищо общо с аналогичните цивилизовани обществени форми в чужбина. Всичко у нас е привидно, измамно, наужким. Ние живеем в театро. Това, което се случи с Ахмед Доган, е едно възрожденско театро, но то се отнася до целия ни политически и обществен живот. То има за цел да подлъгва чужденците, а евентуално и наивните българи, но няма нищо общо с истината. Нашите богаташи не са станали такива по пътя на естествения подбор, а има някакви номенклатурни издънки от време оно, които са призвани и призовани да вършат определени дейности. Затова и разумните млади хора емигрират в чужбина. Плюс това България е страна със затихващи функции. Ние си отиваме като народ и като нация. Вървим към нашия "свещени конец", както е казал Ботев по друг повод.
- Много песимистично сте настроен.
- Чудеса стават само в научната фантастика. Не искам да казвам какви мерки трябва да вземем, за да има българи на територията на България, защото ще ме обвинят във всякакви грехове, но ето Китай съумява да си ограничи раждаемостта. Значи те могат, а ние не. Защо? Защото слушаме европейските хуманисти, само че Франция ни връща някои етнически групи, нищо че официално говори друго. Тук все повече остават неграмотници, нещастници и всякакви човешки недоразумения, които си получават това, което заслужават, от правителството, което имаме. Чакаме някой юнак да дойде да ни спаси и му се хвърляме на врата като пубертетно маце. И това се повтаря толкова пъти, че поставя под съмнение здравомислието на нашия народ.
- Само правителството ли е виновно за дереджето ни?
- То е виновно до голяма степен, защото е популистко, все по-корумпирано. Аз съм човек на 70 години и категорично заявявам, че толкова гнусно, безнадеждно и безперспективно българският народ не се е чувствал през последните поне 60 години. Има един класически лаф, че най-много се лъже преди избори, по време на война и след лов - днес сме навлезли във фазата на голямото предизборно лъгане. А трябва да признаем, че правителството и министър-председателят имат добър пиар, който и добре заблуждава, и добре обработва общественото мнение.
- Бойко Борисов сам най-добре си прави пиара.
- Той е роден популист, но мисля, че има и специалисти, които му помагат. Проблемът е, че българския народ никога не са го лъгали толкова много и той влезе в т.нар. с извинение демокрация неподготвен за толкова голямо лъгане и манипулации. През социализма нещата бяха що-годе ясни, при това се обещаваше светло бъдеще, а не настояще, а в крайна сметка бъдещето е нещо необозримо. Докато излишните надежди, които се събудиха след 10 ноември, всички илюзии, които се подхранваха, че ето сега, веднага, започваш да си живееш щастливо, както го направиха някои, излъгаха масовия българин, че и той може да го постигне.
- Като ун иверситетски човек как оценявате последните рокади в образователното министерство?
- Махането на Сергей Игнатов е най-мъдрата постъпка на Бойко Борисов като министър-председател. Аз лично му ръкопляскам. Ясно е, че новият министър, който сигурно е добър учен - не го познавам, - няма възможност за няколкото месеца, оставащи до изборите, да направи кой знае какво. И това е пиар акция, да не се лъжем. Повече от година БАН прави демонстрации, ругае правителството и се жалва от Бойко Борисов, той взе мерки да ги обезоръжи. Вероятно ще разпределят малко по-правилно десетина милиона, БАН ще млъкне, което е целта на мероприятието, и ще настане мир и любов за няколко месеца - до изборите.
- Гледа ли телевизия бившият шеф на БНТ?
- Да си призная, риалитита не гледам - човек не може да ги издържи, а сериалите, с малки изключения, са толкова ужасни, че дори професионално изкушен човек като мене, дисциплиниран, също не може да ги изтрае. Тук-таме някой и друг български филм се гледа, но много рядко. Публицистичните предавания по стават за гледане, но там се прекалява с канене на едни и същи разбойници, които обикалят навсякъде. Освен това начинът, по който се подхожда към тях, е доста подмазваческо-усуквателно-популистки. Не се канят интелигентни хора, достойни личности на България, като Андрей Пантев например, за да се чуят все пак някои истини. Стига сме слушали съмнителни политици, които е ясно какво ще защитават.
- За вашето шефство в телевизията казвате, че е било гнусно време, най-лошата година в живота ви. Защо?
- Това беше времето (от края на 1990 до края на 1991 г.), когато почти всяка вечер Фори Светулката организираше бдения със свещи пред телевизията, а Тренчев се правеше на щурмовак с маскировъчни дрехи и водеше някакви миньори (те, между другото, нахлупваха каски и се правеха на такива, а бяха млади момчета). Бяха много смутни времена, някой искаше да ликвидира телевизията, даже мои приятели говореха срещу мен на митингите, а всъщност аз исках да спасявам БНТ - все пак тя беше една. Тогава там се водеха на работа 4500 души. От мене искаха 20 процента съкращения. Аз зачеркнах 18 на сто мъртви души. Оказа се, че всеки български дипломат, който отива в чужбина, е записвал жена си и дъщеря си, че работят в телевизията. Ако го върнат ненадейно, те да имат сигурна работа - местата им се пазеха. Знаете, че в телевизията нямаше случайни хора, там се влизаше с високи протекции. Затова са смешни тези, които се пребоядисаха в синьо - всички те са попаднали там с препоръка от ЦК нагоре. Изведнъж се оказаха големи демократи и борци срещу тоталитаризма - такива от типа на Асен Агов, който се оказа много гъвкав в кръста, трябва да му го признаем.
- Защо точно сега се измъкна досието "Буда" - предизборна акция на опозицията ли е, на подземния свят, или отговор на твърдението ни, че "Хизбула" има пръст в терористичния акт на Бургаското летище?
- Това са много мътни истории. Казвам го, понеже съм се опарвал. Като знам колко лесно нещата могат да бъдат нагласени, как има хора, които си отчитат дейност, не искам да хвърлям камък с лека ръка. Всичко това, общо взето, ми звучи предизборно и като отвличане на вниманието. Но каквото и да е, човекът в края на краищата е работил в службите - какво искате от него и какво лошо има, не мога да разбера. Това са смешни работи, както и изнасянето на информация, че еди-кой си наш посланик бил от ДС. Много се извинявам, кой чужд дипломат не е свързан с неговите си служби? Това са просто глупости на търкалета и говори за пълен политически кретенизъм и разчистване на лични сметки. Много прилича на положението след 9 септември, когато някакви хора взимат властта, но от Съветския съюз идват подготвените в специални школи и започва гоненето на врага с партиен билет, за да се махнат първите и да се сложат вторите. Нещо подобно се извършва и сега, само че по "най-демократичен" начин, с извинение.