Бащата на Яна-Явор Кръстев: Свидетелите срещу Чеци са подковани

Явор Кръстев е баща на удушената в Борисовата градина 28-годишна майсторка на детски играчки Яна. Тя бе открита в храстите на парка на 10 юли 2011 година. Подсъдим за жестокото престъпление е 34-годишният спедитор Николай Русинов. Почерненият баща разкри в интервю пред "България Днес" опасенията и съмненията си относно края на процеса.

 

- Господин Кръстев, вие сте частен обвинител по делото за убийството на дъщеря ви Яна. Какви са впечатленията ви от процеса до този момент?
- Делото още е в началото си, като до момента са разпитвани само свидетели. На последното заседание ми направи впечатление, че затворниците, които са били в една килия с подсъдимия Чеци, се познаваха с адвоката му Иво Найденов. Когато влязоха в залата, те го поздравиха, усмихнаха му се и след това дадоха неясни показания пред съдията. Смятам, че има някаква уговорка и на тези хора им обещан някакъв бартер, за да опровергаят думите на свидетеля Петър Велинов, който разкри, че Чеци има извратени сексуални наклонности. Съкилийниците изведнъж забравиха дали е имало телевизор в килията им, дали Чеци е чел книги и къде ги е държал. Все важни неща, които няма как да се забравят. Единият каза, че Чеци четял смешки и фейлетони. Ако човек е 1 година в  ареста по обвинение, че е убил човек - смешки ли ще чете според вас? Всичко беше режисирано за мене. Смятам, че защитата на Чеци ги е подковала преди разпита в залата. Освен това един от свидетелите беше в залата и слушаше показанията на друг свидетел, след което застана на банката да го разпитват, което според мен е недопустимо.
- Вие вярвате ли на първия арестант - Петър Велинов, който разкри пред съдия, че подсъдимият е имал "некрофилски" наклонности?
- Слушах го много внимателно този Велинов и ми стори много искрен. Той след това избяга от медиите, усетих някакъв страх в него. Страхуваше се именно от това - че казва истината и че това може да му се отрази по някакъв начин. Вярвам му и не мисля, че търсеше публичност.
- По време на делото се запознахте и с другия арестуван за убийството на Яна - Пламен Трифонов, който бе освободен след 4 месеца в ареста. Какви са впечатленията ви от него?
- Мисля, че той няма нищо общо със случая. Говорих с него и ако той наистина се окаже напълно невинен, накъдето отиват нещата, ми е болно, че този човек бе затворен толкова време без вина. Чисто човешки усещам, че не той е убил Яна. Пламен е много травмиран, семейството му също.
- Все пак таксиджията Георги Рогачев е категоричен, че Пламен е бил близо до местопрестъплението. Той ще бъде ли разпитван?
- Мисля, че ще бъде разпитван. Той не лъже, че във фаталната нощ е бил на булеварда, колата му е записана на камерите. Но според мен се е припознал, защото по-късно е доказано, че Пламен Трифонов не е бил в района на Борисовата градина.
- Какво мислите за подсъдимия Николай Русинов?
- Към момента ми се вижда с много здрава психика. Държи се хладнокръвно, но винаги избягва погледа ми. Направи ми впечатление, че баща му Петко и сестра му Ина не пожелаха да го защитят в съда. Ако моят син Николай е обвинен за убийство и аз вярвам, че е невинен, винаги бих го защитил. Обаче, ако усещам, че нещо е замесен - няма да кажа нито добро, нито нищо. Не вярвам, че има родител, който не би защитил детето си, особено ако е убеден в невинността му. А баща му и сестра му не искаха нито дума да кажат, все едно се отрекоха от него. Майката на Чеци също се държи особено - на първите заседания беше дегизирана. Имам чувството, че се крие от самата себе си с тези перуки.
- Допускате ли, че Николай Русинов може да е невинен и да бъде освободен?
- Не, мисля, че именно той е извършителят, защото всички доказателства водят към него - 5 косъма върху Яна, били са заедно. Той сам признава, че са правили любов с Яна същата вечер - това добре, ама защо всичките й органи са били откъснати, вратът й е бил счупен, ребрата също... Според мен е имало изнасилване и след това убийство. Патологът ми каза следното: "Да ми го дадат убиеца на дъщеря ти да му направя аутопсия, ама докато е жив", и се разплака. И аз плача и сега, гълтам успокоителни. Вкъщи е тягостна атмосфера. Всеки сяда на масата, затворил се е в себе си, гледа си в чинията... Чувстваме се като обвиняеми... Ние чакаме истината и вярваме в правосъдието все още...