Валери Петров: На 93 г. още работя

Поетът Валери Петров:

На 93 г. още работя

Не мога да стоя и да не правя нищо, каза великият писател

"На 93 години продължавам да работя", каза специално за "България Днес" великият писател Валери Петров. Той е известен най-вече с прекрасните си преводи на произведенията на Шекспир, като ще остане в историята на българската литература и с множество авторски произведения и стихотворения.
Валери Петров бе номиниран и за наградата  "Европейски гражданин" за 2013 г., която се присъжда от Европейския парламент. Номинацията е Дпоради неоспоримия му талант на поет, приноса му към постигането на съгласие между хората и нациите и заслугите му към българската култура и просвета, както и за европейския дух на българския народ".
Макар и на достолепна възраст, Валери Петров е запазил сили и желание за работа и всеки ден се опитва да твори. Наскоро излезе ново издание на произведения на Шекспир, като той е бил консултант при превода им.
Въпреки безспорния му талант Валери Петров не обича да се вдига шум около него. Предпочита да стои настрана от публичността и да остави произведенията му да говорят вместо него. Затова и дори след номинацията за престижната награда не желае да дава интервюта.
"Благодаря ви за интереса, но не бих искал да давам интервюта. Точно сега около тази награда ще има голям интерес и се чудя как ще отговарям на всички", коментира Петров пред "България Днес".
"Не съм зле за годините си, работя още, защото някак си за мен тези две неща са свързани. Не мога да си представя своя ден без труд. Така не се вписвам в традиционния образ на поета бохем, чакащ появата на музата. Но не мога да бъда друг, а и вече ми е късно да се променям", допълни Петров.
Дори и на 93 години писателят, който е бил номиниран дори и за Нобелова награда, продължава да търси съвършеното произведение. Той е воден от максимата, че винаги нещо може да е по-добро. През целия си живот не е спирал да пише, а всяко негово произведение е изпипвано, докато не почувства задоволство от него.
Това, което най-много му тежи обаче, е кризата на душевността, породена от хорската суета и алчност.
Затова и според него борбата в момента не е между компютъра и книгата, а Дмежду доброто и лошото изкуство. Между добрите и недобрите мислиУ. А той се чувства като участник в тази битка, сражаващ се на страната на доброто и човечното.