Бившият щангист Ангел Генчев: Руснаците ме натопиха за допинга

Ако не бяха ме спрели, щях да съм 4 пъти олимпийски шампион

Кой е той

Ангел Генчев печели и губи олимпийска титла в рамките на няколко часа. Събитията около златния медал на Игрите в Сеул-88 са най-голямата мистерия в българския спорт. Легендарният тежкоатлет ще разкаже какво точно се е случило и как допингът се озовава в неговото тяло във втората част от интервюто си пред youtube канала "Спортната джунгла" и "България Днес".

- Г-н Генчев, кога Иван Абаджиев ви забеляза, защото той често е взимал таланти от "Олимпийски надежди" и по-рано ги е вкарал в националния отбор? Помните ли първата ви среща?

- Първия път, като ме закараха на лагер. Облякох си най-хубавата фланелка, най-яките дънки, маратонки. Нали при мъжете ще влизам? Там обяд и ме цопнаха на масата на Абаджията. Беше издигната малко. Тя беше на треньорите, лекарския състав - да могат да виждат какво става с простосмъртните, дето се храним. Сложиха ме отпред при тях първа писта. Бяхме само леките категории там. Това ми беше първият път в националния отбор. След два-три месеца пак ме върна при юношите. Аз съм гонен 14 пъти. Поне дотолкова ги броях. Абаджиев се е кълнял в децата си, че никога няма да ми стъпи кракът в залата. И 15 дена арест, така по един, по два дена бях събрал 65 дена арест в книжката си. Беладжия си бях.

- А какво сте правили, за да ви вкарват?

- Дразнил съм Абаджията примерно. Не съм изпълнил нещо или съм му се озъбил. Той тогава два пъти герой на социалистическия труд. Има власт да направи каквото си иска. Но ме е връщал винаги на втория, третия ден. Заради кучето най-много ме е гонил. Имаше едно куче санбернар - Зевс. 111 кг беше, главата му колкото четири човешки. Зевс беше проклето куче. Нищо че е санбернар. Не лаеше, направо хапеше. Някой път, като ни види на вечерна тренировка през джама, че никой нищо не прави и отваря вратата, влиза рязко. Вика: "Зевс, изяж ги тези, дето не тренират! Тези мръсните маймуни малки". То докато скочи, ние всичките сме наредени на прозореца, на етажерките. Бат Тонко (б.а. - Антонио Кръстев) съм го виждал на шведската стена най-отгоре с неговите 187 кг. Ще се счупят тези дъски, ще си счупи гръбнака. Ама Зевс е отдолу изправен с ей такива зъби. Аз единия път не съм чул, че Зевс влиза. Играехме сантасе, без да гледаме към вратата. Като отвори вратата, пускаме картите и играем с Тапата. И аз викам: "Е сега какво ще кажеш за туй 40?". Той не казва нищо. Вдигам погледа, той го няма. На пейката горе вика: "Бързо, бързо!". Бързо, ама то кучето вече на два скока и при мене. Колана на Тапата беше там и аз го хванах отстрани и го опуках един път. Заби му се в носа и то падна на задните крака. Скочих на перваза. Абажията след него бяга и вика: "Слез, слез бързо долу!". Отговорих му: "Ще ме ухапе!". А той: "Да те разкъса! Да видиш хубаво ли е как го удари". Слязох и не ме ухапа.

- Много хора го критикуват - ваши бивши колеги, а други го превъзнасят. Къде е истината за това, което е направил Абаджиев за българските щанги, за всички вас?

- Няма по-добър треньор от Абаджията във всички спортове за всички времена. Не се е родил такъв. За да каже някой, че си треньор за всички спортове, ти трябва да си измислил нещо, да си прозрял нещо, да си Айнщайн на треньорите например, какъвто е Абаджията. Той прозря една простичка истина, която целият свят и всички други треньори, включително в България, не можаха да я проумеят. Една проста истина. Това, което правиш на състезание, това трябва да правиш и на тренировка. Винаги в състезателен режим. Той вдигна целия български спорт. Ние сме стигали до 11 часа тренировки всеки божи ден. Само неделя имаме до обяд. Един ден имаме за Гергьовден, един ден за Нова година. Това е отпуската.

- Вашият пик на практика е бил точно за олимпийските игри в Сеул?

- Ако не ме бяха спрели, щях да стана четири пъти олимпийски и 20 пъти световен шампион. Щях да победя всички - Бубка, Мубка...

- Това, което се случва през 88 година, това всъщност ви променя. Били сте в невероятна форма.

- Световната купа беше 20-ина дена след това. Трябваше да отида само да вдигна лоста и да я взема. В световната купа имаше пари тогава. И всъщност тая Световна купа ме беше мотивирала да ги победя навсякъде. И ми беше фиксидеята. Четири пъти съм наказван да не ходя в Австралия.

- За да не избягате ли?

- Не, не да не избягам. Глупости. Аз ако искам да избягам, ще избягам, няма кой да ме спре. Няма такава сила. Но тогава за западните състезания трябва много да слушаш, да се мазниш. Все ще намерят за какво да ме накажат и айде някой друг заминава на тази категория. Аз имах повече излизане в соцлагера от Петър Младенов. През 20 дена съм бил в братския СССР, защото никой не иска да ходи там. Аз съм по наказание. Трябва да отиде някой все пак. В Австралия не отидох заради наказания.

- Никола Мулов разкри, че директно са му казали два златни, два сребърни, два бронзови медала. Дотука.

- Никола Мулов се опитваше да говори на Абаджията, както и аз и Нурикян. Но аз съм състезател, кой ще ме чуе. Абаджията ме попита: "Сигурен ли си в тебе си?". Казах: "Сигурен съм. Знаеш, че 45 дни по-рано заради тези сваляния на килограми забранено не съм пипал". С Гръблев заедно бяхме в сауната и беше припаднал няколко пъти и затова мислех, че сам може да е взел. То няма как да свалиш толкова килограми. Аз свалих 12,5 кг от мускули. Викам: "Сигурно си е взел сам". Да ме прощава Гръбчо, така си помислих. Така и казах на Абаджията. Неговото беше на границата - фуроземид, фурантрил обаче е на границата. Ама е пикал "мистър Симеонов". Пък при мен направо чупи цяло хапче. Все едно съм вземал седем фурантрила, и то след кантара. За какво?

- След кантара?

- След кантара съм ги взел, преди да почна да вдигам. От кантара до вдигането има около два часа да се възстановиш. Ти се наливаш, пиеш води. Претеглиха ме 67,5 кг. и след два часа вече бях 70. След скандала дойдоха да ни спрат. Тая п*тка Христо Меранзов (зам.-председател на БСФС - б.р.). Той е предател. Той е мръсен гъзолизец на руснаците. Той не е нито българин, нито никакъв. Такива има колкото искаш. Но тогава ЦК отговаряше за спорта и вика: "Няма да участвате, дай си паспорта". И Абаджията си дава паспорта. Каза ми и на мен: "Дай си!". Казах му: "Абе, я да дърпаш оттука! Знаеш какъв паспорт ще ти дам! Изчезвай!". Меранзов обяви: "Спираме отбора, има факс от правителството!". Заявих: "Я ми покажи този факс, бе". Заяви ми: "Ей, келеш, на теб ще ти покажа! Знаеш ли каква килия те чака, като се прибереш в България". Отговорих му: "Ти пък много знаеш, че ще се прибера!". Иска паспорта, а той в анцуга ми. Хвърлям го на масажиста, който ми реже доматки с един нож с пластмасова дръжка. Като декоративен. Аз го взех и подгоних Меранзов по стълбите нагоре. Остави паспорти...

Абаджията вика: "Сигурен ли си в себе си?", сиреч чист ли съм. Заявих: "Да". Попита да ми тегли ли жребия и аз потвърдих. "Гръбчо може сам да си е взел. Няма какво да ми направят. Няма как да ме хванат!", му заявих, след като не съм взел. Няма ли? Бам "мистър Симеонов", дето смени пробата на Гръблев, направи същия номер и на мене. Руснакът, шеф на антидопинговата комисия, го направи. Той донесе подменената проба на пресконференцията.