Ст. инспектор Летиф Парушев, сниман да помага на възрастна жена да пресече: Полицаите сме за това - да помагаме

Спасих момче, което искаше да скача от мола в Благоевград

Кой е той

Ст. инспектор Летиф Парушев е роден в гоцеделчевското село Плетена. Там завършва основното си образование, а средното - в Сатовча. Завършва Академията на МВР и подписва договора си за полицай навръх рождения си ден на 11 август. В момента е началник на група "Патрулно-постова дейност" при 01 РУ ОД МВР - Благоевград. Семеен, с две деца.

- Ст. инспектор Парушев, в социалните мрежи стана хит ваша снимка как помагате на възрастна дама да пресече улица в Благоевград. Как се стигна до тази ситуация?

- Имах служебна среща в общината във връзка с предстоящ концерт. На връщане при кръговото кръстовище при Трето ОУ забелязах възрастна жена, която трудно се придвижва, държеше бастун в дясната ръка и правеше плахи крачки. Без да се замисля, спрях автомобила и слязох. Първоначално жената се изненада и притесни. Предполагам не й се случва често някой непознат да я хване и да й каже "Госпожо, елате, ще ви помогна да пресечете". Тя се зарадва, подаде ми ръка и каза, че е изключително благодарна, че все още има такива хора. Имала внук на моята възраст.

- Да разбирам, че е имало движение и не са й дали предимство?

- По това време има засилен трафик, а жената вече беше стъпила на пешеходната пътека. Виждаше се, че има проблем и се притеснява да пресече. Затова реших човешки да подходя. Нормално е и всеки би трябвало да реагира така. Ние ежедневно имаме различни сигнали и помагаме по един или друг начин на хората. Досега не се е случвало някой да го изтъкне. Хубаво е, когато човек направи добро, да се заразяват и останалите, за да живеем в по-нормален и добър свят.

- Знаете ли кой ви е снимал в този момент?

- Не, бях изненадан, като се прибрах в районното и след 5 минути започнаха да ми звънят и да ми изпращат снимки. Колеги се шегуваха, че нямам шапка. Казах им - да, не съм очаквал, че някой ще ме снима, за да съм по устав.

- Хората се впечатляват, защото може би в днешно време липсва добрият пример.

- Виновни са моите родители, които са ме възпитали като добър човек, който да бъде съпричастен, вежлив, възпитан, отговорен - все добродетели, които се формират в ранна детска възраст. Благодарен съм им.

- Такива качества ли трябва да притежава един полицай?

- Да, основното качество е да бъде човек. Въпреки че прилагаме законите, преди всичко трябва да бъдем хора, да сме учтиви и отговорни, така и хората ще ни имат доверие и ще работим заедно в борбата срещу престъпността и с войната на пътя. Свидетели сме в днешно време какво е доверието. Хората смятат, че няма смисъл да ни търсят, притесняват се да подадат сигнал, а ние сме тук в услуга на обществото. Преди дни забелязах коментар, в който една госпожа беше споделила за опасен мъж, който обикаля в района на училище, причаква самотни жени и ги притеснява. Тя няколко пъти е пострадала, но не е подала сигнал. Свързах се с нея и след 20 минути лицето беше установено и задържано. Това е опасно и сериозно нещо.

- При какви други ситуации сте помагали?

- От 13 г. съм служител на реда. В кариерата ми съм се натъквал на всякакви случаи. Преди няколко години едно момче се беше провесило от фасадата на мола в Благоевград. Бях един от първите на мястото - трябваше да се отцепи периметърът и т.н. Прецених, че трябва да изляза на терасата, въпреки че имам страх от височини, за да мога да разговарям с него, докато дойдат психолозите. Момчето успя да ми повярва, че това не е начинът за решаване на проблемите. Подаде ми ръка и прескочи обратно, успяхме да го спасим. В такава ситуация подхождаш инстинктивно, но все пак в академията сме подготвени и психически как да реагираме.

- Много хора ви разпознават като служителя, който често им е помагал.

- Преди всичко сме хора. Сигурно ме разпознават като човек, който иска да им помогне и да им реши проблема. Те затова идват при нас. Имали сме и ситуация, след като сме глобили човек, той да дойде при нас и да ни благодари, да се извини и да си тръгне с усмивка. Ние прилагаме закона, но я има и превенцията - хората разбират какво нарушение са допуснали. Винаги съм правил всичко в услуга на обществото. Хубаво е да усетят, че има някой зад тях в най-трудните моменти.

- Как се борите с войната по пътищата?

- Извършваме различни операции по контрол на пътното движение. В последните години проблем са множеството пътни инциденти. Основен приоритет на нашата дирекция е борбата за намаляването на пътния травматизъм. Освен всички мерки сме въвели и много беседи в училища и детски градини и с родители. Още от малки децата да свикват да спазват правилата. Проблемът е мащабен, а децата са бъдещето, следващите водачи, които ще излязат на пътя. По време на беседите се стремим да представяме нещата увлекателно. Поръчахме специални симулационни очила и пътека, които показват какво е възприятието на човек, който е употребил алкохол или наркотици.

- Имат ли повечето ви колеги качествата, които изброихте? И предвид случая във Варна - отразяват ли ви се негативните коментари за професията ви?

- Стараем се да игнорираме тези неща и да си изпълняваме служебните задължения. Ако притежават всички служители такива качества, нещата се променят. А и ние ежемесечно се обучаваме и се подготвяме как да реагираме.

- Как решихте да станете полицай?

- Аз съм от малкото село Плетена, общ. Сатовча, от семейство на обикновени хора - баща ми е животновъд, а майка ми - шивачка. От малък гледах да помагам на хората и да съм на страната на правдата. Дразнеха ме хулиганчетата в селото, които се имаха за безнаказани. Нашите искаха да стана ветеринар, това кандидатствах и даже се бях записал в Стара Загора. Иначе много обичам футбол и веднъж, докато играех, при мен дойде приятелят ми Стефан Карадалив. Той ми каза, че полицейската академия в София е точно за мен, защото съм принципен и гледам да помагам. Загърбих всичко друго, кандидатствах и ме приеха. Стремя се тези качества да предавам на моите служители, за да променим имиджа на МВР и отношението към нас. Вече има ново поколение служители на реда, които са в полза на обществото и мислят за хората. С добро отношение нещата ще се получат.