Данаил, син на Тодор Димов-Чакъра: Полицията уби баща ми!

"Полицаите, които щурмуваха баща ми във вилата, не са имали намерение той да излиза жив от там. Те го убиха!" Това разказа пред "България Днес" Данаил, син на Тодор Димов Тодоров - Чакъра. 48-годишният мъж загина в къща в местността Изворът на Белоногата край Харманли през декември 2003 г. Чакъра се бе барикадирал там, за да не бъде отведен в затвора. Разследването тогава приключва с извода, че беглецът от властта се е самовзривил с граната, а не е бил убит от полицейската офанзива.
Преди седмица Върховният касационен съд реши да възобнови делото за смъртта на Димов. Искането за връщането на разследването бе направено от главния прокурор Сотир Цацаров през март тази година след решение на Европейския съд за правата на човека. В края на м.г. европейските магистрати осъдиха България по делото, заведено от двамата синове и вдовицата на Чакъра.

Съдът в Страсбург реши нашата държава да плати на семейството на Димов 50 000 евро обезщетение. Според магистратите не са разследвани ефективно обстоятелствата, при които мъжът е загубил живота си.
"Не се надявам това връщане да има смисъл. И тогава, и сега не вярвам да получим справедливост. Преди десет години имаше пълно бездействие при разследването на смъртта на баща ми. Мога да сравня отношението на полицаите с това как отписват умряла крава от ТКЗС. Всичко приключи светкавично бързо", отвратен е Данаил Димов.
След двудневната борба с барикадирания мъж през 2003 г. полицаите влизат в сградата и откриват трупа му. Липсва част от ръката на Чакъра, която е намерена по-късно с халка от граната на нея. Според съдебния лекар на хасковската окръжна болница без съмнение Тодор Димов се е самоубил. Данаил обаче е на друго мнение.

"Когато влязох при него на следващия ден, видях трупа му. По тялото му нямаше нито капка кръв. Ако се взриви живо тяло, всичко би трябвало да е изпръскано. Категоричен съм, че той е бил взривен вече мъртъв, затова всичко бе чисто. Полицаите са искали да прикрият следите си", обяснява Данаил.
"Не одобрявах това, че се беше барикадирал във вилата.

 За мен това не беше начинът, по който трябваше да постъпи. Но полицаите, които го щурмуваха, също сгрешиха, не подходиха по правилния начин. Според баба ми Мара той бил готов да влезе в затвора, тъй като багажът му бил стегнат вече", обяснява още синът на Чакъра. За Данаил виновен за смъртта на баща му е ръководителят на операцията, но е категоричен, че няма да назове имена, тъй като не иска да си създава проблеми.

"Както в една бригада, ако има гаф, бригадирът е този, който трябва да поеме вината. Цялата история беше украсена. Баща ми не е взимал за заложници четиримата полицаи, както се твърдеше", категоричен е Данаил.
Ожесточената битка с Димов се води от цяла армия полицаи, наброяваща над 100 души. Полицейският отряд включвал 39 униформени от Харманли, шестима от РДВР - Хасково, 16 полицаи от РПУ - Свиленград, 30 души от Специалния отряд за борба с тероризма (СОБТ), 19 служители на Гранична полиция, трима психолози от Института по психология на МВР.
Вечерта около 19 часа Димов изстрелва дълъг автоматичен откос. Става ясно, че той е въоръжен с "Калашников". Час по-късно на място пристига и тогавашният главен секретар на МВР генерал Бойко Борисов и поема нещата в свои ръце. Операцията обаче се ръководи от тогавашния шеф на РДВР – Хасково, Иван Петров. Около 2,40 ч. е получена заповед да се стреля с гранатомети по вилата.

Причината за крайните действия е информацията, че Чакъра държал полицаи за заложници. По сградата са изстреляни 15-ина гранати РПГ-7. Още при взривяването на първите 5-6 става ясно, че те не постигат ефекта си. Следващите няколко правят дупки в стената на първия етаж, но нито една не достига до втория, където се крие Чакъра. Той е защитен и от бетонната плоча между двата етажа. Битката продължава цяла вечер. Вилата е направена на решето. Полицаите влизат в къщата едва призори и откриват трупа на Чакъра.
Така приключва животът на бунтаря Тодор Димов. През 1972 г. Чакъра хваща гората заедно с още двама свои другари на по 17-18 години и става партизанин. Народната милиция го издирва цял месец. Димов лежи 4 години и 4 месеца като политически затворник в Старозагорския затвор, по-късно след 1989 г. получава обезщетение като репресиран от социалистическата власт.

Съобщават смъртта му 3 часа по-рано

Новината за смъртта на Чакъра тръгва от чужбина цели 3 часа преди полицейската атака с гранатомети. Журналисти, които са на събитие край морето, говорят с тогавашния шеф на Националната полиция ген. Васил Василев. В полунощ ген. Василев, който по това време е в отпуск и по думите му е зад граница, заявява, че Чакъра вече е обезвреден. Така на практика медиите просто очакват не как ще бъде обезвреден Чакъра, а кога ще бъде убит.

Диляна МИЛЧЕВА