Балерината Марта Петкова, дъщеря на Петко от "Трамвай №5": Сянката на татко е светлина за мен!

Взех дисциплината и борбеността му, затова избирам най-трудните представления 

КОЯ Е ТЯ

Марта Петкова е примабалерина и художествен ръководител в Софийската опера и балет. Дъщеря е на легендарния Петко Петков от група "Трамвай №5". Родена е в столицата. Талантът й е забелязан още в ранна възраст. Печели редица награди и си партнира със звезди от световно ниво. Показва изяществото си на много международни сцени, сред които тази на Болшой театър. Пред "България Днес" Марта говори за развитието на балета у нас, връзката с баща й и още много интересни теми.

- Марта, как се появи любовта ви към балета?

- Вече бях постъпила в балетното училище, когато изгледах първия си спектакъл - "Спящата красавица". Бях много развълнувана и впечатлена, че това ще е професията, с която ще се занимавам занапред. Определено не е детската ми мечта. Истината е, че родителите ми решиха да се запиша в такова учебно заведение. Към изкуството се запалих постепенно и продължавам да се влюбвам в него, опознавайки го.

- Имахте ли си кумири?

- Диляна Никифорова, Веса Тонова, Маша Илиева. Виждала съм ги с очите си и смея да твърдя, че не отстъпват по нищо на световните звезди от времето, когато съм била малка.

- Кои бяха първите трудности, с които се сблъскахте, усвоявайки танцовото изкуство?

- От малки сме свикнали на препятствия - това е начинът ни на живот. Ако не е сложно, не е интересно и не е правилно. Всеки ден е изпълнен с преодоляване и дисциплина. Тези трудности ги приемаш като част от работата. Не е имало нещо, което да ме изплаши и да ме тласне към ръба, да се откажа. Такъв човек съм - винаги ще изляза на сцената с възможно най-сложния вариант, за да видя дали ще се справя. Това е моят ключ към успеха.

- Истина ли е, че балетистите страдат от постоянна физическа болка?

- Да, но това дори не ни впечатлява. Ноктите често падат, непрестанно имаме рани и кръв, обелени пети, възпалени кокали. За нас това не са трудности. По-неприятни са травмите - доста гадна част от работата ни. Някой път се налага оперативно лечение и дълъг процес на рехабилитация и възстановяване. Балерините сме калени с огромно търпение, защото успехите се постигат бавно. Любими думи са ми тези на Никола Хаджитанев, който ми казва: "Марта, колкото и нежни и крехки да изглеждате на сцената, аз виждам какви жени сте". Контрастът е убийствен - пред публика и в залата. Много сълзи, работа и труд, прибирала съм се едва-едва до вкъщи, но това е, защото обичам професията си.

- Какви качества притежава една завършена балерина?

- Дисциплина, талант, работа. Устойчив и силен характер, за да може психиката й да удържи на трудностите и да стане една от най-добрите.

- Имате ли любима роля, в която сте се превъплъщавали?

- В различните етапи от живота си съм обичала различни героини. Това е зависело от настроенията ми, житейския ми опит и преживяванията в личен план. Сега се оприличавам най-много в ролята на Ана Каренина. На този етап нося зрелостта й и се чувствам чудесно, изпълнявайки я.

- Танцували сте на много места по света - включително на сцената на Болшой театър. Къде обаче ви е най-хубаво?

- Най-добре ми е тук и затова избрах да работя в България. Имах предложения от много театри в Европа, но предпочетох личния комфорт. Семейството, атмосферата на града, познатите улици. Обожавам страната ни и София и не съм се замисляла да живея на друго място. Публиката тук е топла, подкрепяща, интелигентна. Най-комфортна ми е сцената на Софийската опера и балет.

- Искат ли младите да се развиват в балета?

- В театъра има толкова младежи, които направо живеят там. Залите са пълни почти денонощно. Те работят извънредно, готвят се за конкурси и се усъвършенстват постоянно. Имат бъдеще за развитие в България, защото нашият балет е на високо ниво. Поддържаме класически репертоар, който на много места в Европа липсва.

- Как да популяризираме повече вашето изкуство?

- Балетът е слабо звено у нас и трябва да се гърми, да се пише за него, защото е изключително сложен и е на високо ниво. Салоните ни са пълни, билетите се изкупуват веднага, но това не е достатъчно. Трябва да се гордеем. Нуждаем се от подкрепа и държавата да помага повече на изкуството. То е лицето на всяка страна. Имаме изключителни таланти във всяко едно поприще на културата. Хубаво е да се грижим за тях и да ги ценим тук - в страната, а не първо да ги забележат някъде навън и след това да ги уважим.

- Какви нови представления можем да гледаме през лятото?

- През топлите месеци излизаме на открита сцена на езерото в Панчарево. Там имаме много спектакли на "Лебедово езеро" и "Ромео и Жулиета". Последните три години направихме две премиери на Лео Муич - "Великият Гетсби" и "Ана Каренина", който не ги е гледал, задължително трябва.

- Дъщеря сте на известния певец Петко Петков. Какъв човек е той?

- Много целенасочен, като си науми нещо, винаги го постига. Дисциплиниран, борбен. Повече приличам на него, отколкото на майка ми. В началото ми казваше: "Марте, ще дойде един момент, в който не ти ще си детето на Петко Петков, а мен ще ме знаят като твой баща". Гордее се много с мен като всеки един родител. Идва, гледа спектакли и казва, че се преражда на сцената отново. С мен преживява същото като на неговите концерти. Семейството ми е голяма опора - много са интелигентни и добри. От тях съм взела най-важното.

- Тежала ли ви е някога славата на баща ви?

- Името на баща ми не е сянка, то е светлина.

- Имате ли си любима песен от репертоара му?

- Да, казва се "Слънчево момиче". Когато я пуснат по радиото и шофирам, винаги усилвам и му се обаждам.