Полицай се посвети на Бога

Синът му е иподякон, съпругата пее в църковния хор 

Избрах този път без колебание, споделя бившият инспектор отец Валентин Станчев от Шумен

" И при коравосърдечни убийци, престъпници идва моментът на разкаяние. Просълзяват се, докато разказват в съдебна зала за извършените престъпления. Съжаляват. Обещават да се поправят. Показват обаче самообладание, когато съдията чете присъдата, сподели пред "България Днес" отец Валентин Станчев от храм "Св.Райко Шуменски" в Шумен.

Преди година той избра да служи на Бога пред служебното задължение да конвоира подсъдими, оковани в белезници по време на съдебен процес. "Честно казано, не ми беше трудно да взема това решение. Тази мечта беше съзряла отдавна в мен още от 2007 година, когато се въцъркових. А митрополит Йоан прецени, че вече е дошло времето да ме ръкоположи за свещеник на Българската православна църква." Така отец Валентин аргументира съдбовния избор в житейския си път. "Аз му казах, че съм готов. Не съм се отказал", категоричен бе той. Завършил е теология в Шуменския университет. Има и магистратура в Богословския факултет на Софийския университет.

Колегите полицаи били изненадани от решението на Станчев. Единствено твърдата му вяра ги убедила, че ще зареже професията един ден. И така постепенно приели "много добре" избора, че човек на реда е решен да се посвети на Бога. Даже е имало случаи полицейски служители в критична ситуация да го търсят за съвет какво да направят, за да разрешат възникнали проблеми. "Търсеха ме като вярващ човек", спомня си бившият полицай. Признава, че е давал съвети.

Бъдещият свещеник влиза в храма преди 17 години. Убеден е, че тук намира правилния път. Истината. Определя вярата в сърцето на човека като дар Божи. Повече от две години служи като дякон в църквата "Свето Възнесение Господне" в Шумен. А също и като четец и певец. От 2010 до 2022 година е непрекъснато в църквата, всяка неделя. Часовете, преди да започне работа в полицията, са отдадени в служба на Бога. След като запали кандилата пред иконите, Валентин Станчев започва обичайните си задължения на полицай в "Охрана на съдебната власт". В това звено са минали 28 години от живота му. Приключва с повишение като инспектор.

За да навлезе и усвои тънкостите в богослужението според каноните на БПЦ, му помага и стажуването в най-големият шуменски храм - "Свети Три светители". "Отец Валентин служеше с огромно желание. Винаги изслушваше и помагаше на всеки, който го е потърсил за съвет", споделиха служители от храма.

Имал ли е конкретна причина да се посвети на Бога, тъй като обичайно човек се обръща към Създателя след преживени страдания? "По-скоро имаше лутане да намеря правилния път, но не и страдания, скърби", казва отецът. Категоричен е бил, че един ден ще се посвети в служба на Господ. Започва да чете Библията. Почувствал го "отвътре". Внимателно, вниквайки във всяка дума. Прочита Словото Божие за една година. Следват книгите "Закон Божий" и "Нашата вяра".

Отец Валентин признава, че в богослужението му помага и синът му Владислав. Той също като баща си е посветен на Бога. Още съвсем малък беше ръкоположен за иподякон. След като от раз изостави компютъра. Малкият се учел на благочестие от баща си и майка си Йоана. Тя е адвокат, но пее в църковен хор. Казва, че човек не трябва да дава воля на злото в себе си, а на любовта. Защото "Бог е любов".

Една година Влади учил в Духовната семинария "Св. Иван Рилски" в столицата. Отказал се обаче от обучението след година и половина. "Аз приемам, както и майка му неговото решение", казва отец Валентин. След като отговаря за две села, "цялото семейство ходи на служба". "Влади е плътно до мен", казва със задоволство свещеникът. Съпругата му Йоана е неотлъчно до него и му помага.

Наставленията: Да се смирява

Малко от православните християни знаят, че "отец Вальо" е бил полицай. Днес той е повече от категоричен, че кардиналното решение да се посвети в служба на Бога е единствено правилното. Спомня си първите съвети, които му е дал Варненският и Великопреславски митрополит Йоан. Наставленията са да се смирява, тъй като поема по един нелек път. Нужно е и търпение, за да продължи по него.

Отец Валентин не отрича, че понякога си спомня с приятно чувство за работата си в полицията, но в никакъв случай не съжалява за взетото решение. Определя го като правилно, направено с "моята свободна воля, без никой да му влияе да се откаже от кариера". Съзнава обаче, че пътят е тесен и трънлив.

Духовникът оценява съветите на събратята си, свещеници от Шуменска и Сливенска духовна околия, а именно: "Да не бърза, да служи с търпение. Да помага на вярващите с любов".