Образа на дъщерята на Тодор Живков се вгражда в картина в НДК
В началото на 80-те години, на фона на политическо напрежение и културно търсене, в сърцето на София се ражда една от най-емблематичните сгради в България – Националният дворец на културата.
Вдъхновител на НДК е Людмила Живкова – дъщерята на Тодор Живков, известна с нестандартното си мислене, духовни търсения и поклон пред изкуството. Тя не мечтае за паради, а за символ – място, което обединява културите, времето и пространството.
Проектиран от арх. Александър Баров, НДК се изгражда със светкавично темпо – за под 4 години, включва 13 етажа над земята и 3 подземни. Цял квартал е премахнат, булеварди са променени, за да гледа сградата към слънцето и Витоша – според енергийната концепция на Людмила.
Над 100 творци оставят траен отпечатък в интериора – сред тях са Марин Върбанов, Георги Чапкънов, Димитър Киров и Христо Стефанов. Внушителното пано „Огънят" в зала 7 включва ликът на Людмила, добавен след смъртта ѝ – символ на признание към ролята ѝ като вдъхновител.
Днес, НДК остава жив културен организъм – със сцена, изкуство и нови инициативи като тематични турове, които разказват забравените истории и разкриват мистиката на мястото. Идеите на Людмила Живкова не са застинали в мрамор – те продължават да вдъхновяват, пише "24 часа".
