Валентин Бонев, който пребори рак: Дадоха ми документ, че съм умрял!

Протокол за собствената си смърт и аутопсия получава пациент в българска болница

Всяка сутрин веднага щом се събуди, Валентин Бонев, който по документи е починал преди повече от 10 години, казва първата си молитва.

После целува жена си Зорница и сина си Валентино. Изпива чаша кафе, преди градът да го погълне в забързаното ежедневие. Надява се, че денят ще се окаже още една, макар и малка крачка към това, което е осъзнал като своя житейска мисия - да види отворен и осветен храма "Сретение Господне" в пернишкия квартал "Тева".

Историята на Валентин, който преди повече от десетилетие чува страшната диагноза рак, е като извадена от абсурден филм. Но всъщност е самата реалност.

След като му е направена хирургическа интервенция, която трябва да даде отговори на въпроси за неговото онкологично заболяване, младият мъж получава от болничното заведение документ. Информацията в него е ужасяваща: "Постъпил на лечение - 20 януари 2015 г. Починал на 26 януари 2015 г. Аутопсиран на 23 януари 2015 г.".

Оставяйки настрана въпроса, как точно е направена аутопсия на човек три дни преди той да почине, новината за собствената му смърт, шокира Валентин Бонев. Както и, разбира се, цялото му семейство.

"Никак не е приятно да прочетеш в официално медицинско свидетелство, че си умрял - казва Валентин. - Но това не ме накара да падна духом. Силната вяра в Бог ми помогна много, за да премина през изпитанията. Израснал съм без майка. И не исках за нищо на света и моят син да расте без родител. Молех се непрекъснато на Господ да ми дава сила."

Оказва се, че документът, с който е обявена смъртта и аутопсията на Валентин Бонев, е резултат от грешка в болницата, която го е издала. "Мъртвият" решава да не търси кой персонално е виновен за уведомлението, което го е пратило на оня свят. Просто го запазва за спомен от българското здравеопазване. По това време си има по-важна работа - да се бори за живота си.

Тогава Валентино, синът на Валентин, е само 8-годишен. Случва се така, че съученик на момчето губи баща си от рак точно когато и таткото на Валентино чува страшната диагноза.

"Живеехме в кошмар - връща лентата Валентин Бонев. - Синът ми повтаряше непрекъснато: "Сега и ти ще умреш като таткото на моя приятел." Обещавах му, че няма да умирам. Че ще се преборя с болестта. Жена ми почти не говореше. Прекарваше дните, гледайки от стола в една точка."

След челния сблъсък с българската здравна система Валентин решава, че ще се лекува в чужбина. В негова подкрепа се организира дарителска кампания, в която се включват много хора. Подкрепа на инициативата тогава оказва и "България Днес". На една от снимките, с които се разпространява информация за набирането на средства, са таткото Валентин и синът му Валентино. Заглавието е ПоДАРЕТЕ ми Баща!

В текста е предаден един от разговорите между баща и син. "Тате, не искам да умираш." Това казва 8-годишният Валентино на баща си, който се бори с рак. "Няма да умра. Обещавам." Това е отговорът на Валентин. Призивът на финала звучи така: "Можем да му помогнем. Нека опитаме да поДАРИМ живот, просто защото сме хора. Тогава и Бог ще ни помогне".

Лечението в Брюксел се оказва успешно.

"Разликата между здравеопазването в България и Белгия е, колкото от небето до Земята - казва Валентин Бонев. - И днес заболяването ми се проследява. На всеки шест месеца правя изследвания в Брюксел. Плащам си там здравните вноски и мога да кажа, че не са по-високи от тези в България. Очевидно в нашата страна парите за здраве пълнят джобовете на корумпирани и не стигат изобщо до пациентите. Изключително съм възмутен от думите на депутата Тошко Йорданов, който обясняваше как от чужбина ще внасяме лекари, които ще работят за по 500 долара. Това показва, че много от политиците ни просто са се самозабравили и живеят в някакъв си техен свят."

Валентин Бонев вярва, че България може да има здравеопазване на високо ниво. Наскоро е посетил наша болница и казва, че нещата са се променили към по-добро. А и животът го е научил, че чудесата могат да стават реалност. Валентин казва, че всяка година на 26 януари, когато по документи е умрял, почита датата по свой начин. Това му напомня през какво е преминал и че човек никога не бива да се предава. "Учих в Семинарията, преди да се разболея - разказва Валентин. - Когато ми казаха тежката диагноза, бях вече в Богословския факултет. След това завърших две магистратури в Богословски факултет: "Литургия и църковна музика" и "Църковно изкуство в България".

Синът на Валентин - Валентино Бонев, тази година успешно приключва средното си образование. Устремил се е към Юридическия факултет. "Иска да завърши право и да се бори с корупцията - казва баща му Валентин Бонев. - Пълен е с мечти и амбиции да променя света. А моята работа е да вярвам и да му помагам. Докато съм жив."