Писателката Здравка Евтимова: Животът е най-добрият режисьор

Пернишката писателка ще води журито на Фестивала на българския игрален филм "Златна роза" 

Коя е тя

Здравка Евтимова е писател и преводач на англоезична фантастика и сериозна белетристика. Тя е родена на 24 юли 1959 г. в Перник. Завършва английска филология във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Автор е на кратки разкази, публикувани в 32 страни по света, носител на национални и международни награди, представител на най-новата българска литература. През 2015 г. разказът на Здравка Евтимова "Кръв от къртица" е включен в учебниците по английски език за гимназиалния курс в Дания. От 2019 г. същият разказ става част от антология от препоръчани разкази за обучение по литература в прогимназиите в САЩ.

- Г-жо Евтимова, какво ви привлече да участвате в журито на 43-ото издание на Фестивала на българския игрален филм "Златна роза"?

- Привлече ме отговорността, която човек носи, когато попада в сфера, която не само дълбоко уважава и харесва, но и боготвори. Преди десетина дни режисьорът Петър Попзлатев ми каза: "Киното не само те кара да мечтаеш, то променя света така, че те научава да мислиш задълбочено". Ще водя журито на "Златна роза", защото имам желанието да се докосна до високи български постижения, а мечтата ми е родното кино да завоюва възхищението на света.

- Имате ли любими наши актьори, които променят облика на българското кино?

- Бих изтъкнала Теодора Духовникова. Бях на моноспектакъл на Снежина Петрова, който ме остави без дъх и неспособна да говоря чак до другата сутрин. Има прекрасни млади актьори. Аз ходя и на постановките в НАТФИЗ. Също гледам филми жадно. За мен посещението в киносалон винаги е било значимо събитие.

- Какви критерии ще ви водят в оценяването на филмите?

- Любимият ми режисьор Мартин Скорсезе казва: "Киното е не само за това, което е в кадър, а за онова, което е отвъд кадъра". Когато гледам филм, виждам не само диалога и връзките, а се стремя да хвана някоя сюжетна линия, която е оставена да се саморазвива. Виждам я в кадър, а въображението ми анализира онова, което е останало извън екрана. Първостепенен критерий за мен ще е цялостният отпечатък върху съзнанието на зрителя, върху духовното му израстване или пък точно обратното - спъването на неговото духовно израстване.

- Какви качества притежава добрият филм?

- За да бъде безсмъртен един филм, той трябва да обезсмърти епохата, която пресъздава, и да я предаде на бъдещите поколения. Общото усещане за филма и неговата сила ми правят дълбоко впечатление. Да усетя, че филмът се превръща в част от моя духовен и физически строй, да кара сърцето ми да увеличава сърдечния си ритъм. Очароват ме майсторството на актьора, на режисьора, на човека, който е зад камерата, на монтажиста. Това е слава със собствени характеристики, които не могат да бъдат копирани. Истинският режисьор се утвърждава едва когато пише името си със своите филми, когато скъса пъпната връв на своето възхищение към някой велик режисьор, който е негов съвременник. Творчеството е абсолютен антоним на копирането.

- Вървят ли ръка за ръка киното и литературата, или едното изпреварва другото?

- Когато има силна литературна основа, всеки режисьор е способен да разгърне таланта си, а режисьорът е роден да бъде талантлив. За мен литературата и киното вървят ръка за ръка, както в човешкия организъм умът и чувствата не могат да съществуват самостоятелно. Ако литературата е сплав от решителност, достоверност и чувство, то киното е небосклонът, на който е слънцето на човешките усещания за правдивост и почтеност.

- Кино или литература - кое е по-силно в разказването на истории?

- Киното е съдбата на хората, които обичат литература, но виждат отвъд картините, които ние не можем да съзрем. Режисьорите виждат онова, което ще се случи, след години, или пък усещат нашите мисли две седмици преди да са се появили в съзнанието ни. Това е силата, която е отвъд страниците на книгите.

- Вие бихте ли написали сценарий за филм?

- Това е нещо съвършено различно от писането на разказ, защото разказът е къс живот, а сценарият е зачеването на живота. С голяма радост и с чувство на безпокойство бих пристъпила към такова начинание, което ме кара да изпитвам благоговение и страх, но преди всичко възхищение.

- А кое ваше произведение бихте гледали на екран?

- Може би романът "Градът на радостта и мира", който излезе с това заглавие в Италия и САЩ, на български се казва "Арката". Книгата разказва за мъчителната борба на малкия човек срещу големите предателства и мизерията, история за три жени в малкия Радомир - града на "радостта и мира". Това произведение си мечтая да оживее на екрана, но човек едно мечтае, животът друго. Животът е този, който винаги ни изненадва. Той е най-големият режисьор.

- Имате ли любим жанр филми?

- Привличат ме остро реалистичните филми, с житейски явления, болезнено важни за човешката общност. Харесва ми да гледам разкриването на живота в неговата дълбочина. Не обичам филмите, които показват лъскава фасада, а онези, които надникват над нея.

- Фестивалът акцентира върху 80-годишнината на великия актьор Руси Чанев. Какво място заема той в българската култура?

- Аз съм гледала много филми, в които той е играл главните роли, и мечтая младите български актьори да допуснат в сърцата си майсторството на Руси Чанев, защото неговият талант е свят, изпълнен със загадки. Руси Чанев е мистерия, която те привлича и те прави не само по-смел, но и по-способен да създаваш вълшебство.

- Какво бихте пожелали на младите актьори?

- Стабилното здраве да бъде основата на техния триумф като актьори и като хора и обичта да бъде онази светлина в техните домове, която превръща и дните, и нощите в пространство, което ще им позволи да блестят.

- Руси Чанев направи адаптирано издание на романа "Под игото". Подкрепяте ли осъвременяването на творчеството на автора?

- Моята внучка ще стане на 12 години през ноември. Тя много често ме пита за значението на остарели думи. Адаптацията би следвало да се направи по различен начин. Аз гледам как се извършват адаптациите на Шекспир за училищата във Великобритания и САЩ. Там с действие се преразказва съдържанието на пиесите. След това се дават отделни откъси, като не се променят думите, които е използвал Шекспир, а под линия е дадена непознатата остаряла дума и е обяснено нейното значение. По този начин не се губят думите със старинна патина. Напротив, те се използват много метафорично и придобиват възможност да бъдат употребени в различни видове нови идиоми. Всеки стремеж да изхвърлим от употреба някоя архаична дума е недобър, защото ние можем да й вдъхнем нов живот.

- На 24 юли вие имате рожден ден. Ще празнувате ли?

- В момента съм във Велико Търново по работа. Ще бъда тук и на рождения си ден, но няма да ми остане време да празнувам. За мен рожденият ден е тогава, когато имам време да бъда с любимите си хора, със семейството. Искам да прекарам половин ден с внуците си, да слушам техните измислици, да ме питат: "Това харесва ли ти?", аз да кажа: "Харесва ми", пък дори и да не ми харесва. После ще им обясня защо може да стане по-добро.