Писателят Деян Енев: Децата стават все по-невежи

Публикувана: 27.06.2013, 12:37 1634 Автор: БД Онлайн

- Г-н Енев, според проект на просветното ведомство от програмата по български език и литература трябваше да отпаднат едни от най-емблематичните произведения като "Тютюн" на Димитър Димов и стихотворението "Майце си" на Христо Ботев. Преди няколко дни обаче проектът бе оттеглен. Нужно ли е обновяване на конспекта въпреки това?
- Обновяването на конспекта не е страшно. Страшно е, когато това става без мисъл. Не можеш да извадиш темелите на българската литература - ДБай ГаньоУ, ДЗаписките...У, ДДо Чикаго и назадУ. Нали така целият литературен свод ще се срути. Сега пак се впряга каруцата пред коня. Децата не четат и затова нека да облекчим режима им на обучение по литература. А ти, управнико, превърни учителското занятие в престижно занимание, накарай учителя да се чувства добре. Вдигни му петкратно, десетократно заплатата. Той сам знае как да зарази децата с любов към литературата и как да ги накара да четат и неща, които не са в програмата. Това впрочем трябваше да се случи още през голямата, титаничната стачка на учителите през 2007 г., това беше една от целите й - връщането на достойнството на учителската професия. Но тогава уважаемият господин Орешарски разтури седянката. И сега бумерангът се връща и се вижда как отнася и неговата глава. А и как да вдигнем парите на учителите, когато фъркаме да ходим на плажа в Евксиноград с военен хеликоптер, когато строим безсмислицата български Лувър за 30 милиона. Всяко нещо е брънка от веригата. Брънка от веригата, която е оковала нашите деца и ги дърпа все по-навътре в долината на невежеството.
- Какви мотиви могат да се изтъкнат за отпадане на "Тютюн", "Хамлет" и "Записки по българските въстания" от учебната програма?
- Мотивите най-вероятно са тези, които споменах в предишния отговор - децата не четат. Трябва да им даваме не твърда храна, а кашица. Повтарям - смисълът на обучението по литература в средния курс е да се развие любов към четенето. Главната фигура тук е учителят. Когато учителят е мотивиран, той ще съумее да представи по такъв начин творчеството на даден писател, че учениците да посегнат и към книгите му, невключени в програмата.
- В проекта на министерството бе оставен само романът "Осъдени души", той трябва ли да се изучава?
- Ако по програма имаш примерно пет часа за изучаване творчеството на Димитър Димов, няма как да се изучават и двата романа. Трябва да избираш.
- Какво липсва в конспекта, но задължително трябва да присъства в него?
- Съвременна поезия. Има достатъчно добри млади поети. А и едно стихотворение може да се прочете в час. Учениците трябва да видят какво могат в думите.
- Има ли автори, които остават неразбрани от учениците, а в същото време те са задължени да ги изучават?
- Целта на обучението по литература е да се изгради от ученика добър читател. Да се завърти манивелата. Добрият читател е титла, равностойна на титлата на добрия писател. Това е бавен, сложен и дълъг процес, който със сигурност започва от училище. Основната фигура тук, както казах, е учителят. Все още има такива учители. Издирете ги и ги помолете да споделят опита си. Веднага се сещам за един такъв учител. Това е учителят по литература от пернишката английска гимназия Ангел Малинов. И за още един такъв учител се сещам, вече за съжаление пенсионер. Това е бившият преподавател по литература от Първа английска езикова гимназия в София Николай Николов.
- Доста хора ви наричат жив класик, ваш разказ се падна на изпита по литература след 7-и клас миналата година. Как се вдъхновявате и продължавате да пишете?
- Казвал съм го сто пъти, ще го повторя за сто и първи. Единствено дистанцията на времето може да назове един писател класик. Това задължително се случва след смъртта му. Миналата година през май, когато на изпита за гимназиите се падна разказът ми "Бабата, която хранеше котките", след изтеглянето на темата ми се обадиха от кабинета на министъра на образованието, тогава министър беше Сергей Игнатов, и ми казаха, че министърът ще ми се обади всеки момент, да имам готовност и да не си изключвам телефона. Още чакам да се обади - мина колко, година и нещо. Той вече не е министър, но аз съм търпелив. А за вдъхновението какво да ви кажа? Вдъхновението е капризна птица.
- Статистиките постоянно показват, че българите все по-малко четат. Защо?
- Наистина това е така. Живеем в нова ера, доминирана от визуалното. Нашият свят става все по-фрагментарен и все повече заприличва на телевизионен клип, в който ефектите са по-важни от съдържанието. Все пак идва момент, в който човек осъзнава, че трябва да положи съзнателни усилия, за да не се разпадне съвсем заобикалящият го свят на калейдоскоп от несвързани един с друг, бързо сменящи се образи. И след като осъзнае това, човек осъзнава и другото - че единственото нещо, което може отново да събере разпадащия се свят, това е литературата. Добрата литература.
- Новата ви книга "Внукът на Хемингуей" излезе наскоро, това е сборник с къси разкази. По-трудно ли е да се напише роман от къс разказ?
- Въпросът не може да бъде поставен така. Все едно да сравняваш спринт на сто метра с маратонско бягане. Технологията на писане на къс разказ се доближава повече до поезията. От друга страна, писането на роман изисква голяма дисциплина и готовност за дълги часове черен, чисто технически литературен труд. Късият разказ е прозрение, епифания, просветление, романът е способност да изградиш собствен свят. Едни писатели умеят повече едното, други - другото. Има писатели с много силни къси разкази и безлични романи. Има други писатели, на които стихията е в романа, а в късия разказ седят на последния чин.