Отец Валентин Тупаров: Дяволът действа и чрез навици

От нас зависи да обичаме ближния, а не от нови технологии 

КОЙ Е ТОЙ

Отец Валентин Тупаров е предстоятел на столичния храм "Възнесение Господне" в квартал "Яворов". Духовникът е един от най-тачените в Софийската света митрополия. С Божия служител разговаряме за новите технологии и влиянието на изкуствения интелект, отдалечаването на хората от Бог и помежду им, религията, човешката воля и вяра.

- Новите технологии променят човешкото общуване и сякаш отдалечават хората помежду им. Как виждате влиянието на изкуствения интелект и машините и за връзката с Бог, отец Валентин?

- Бог поставя като цар на творението човека. Случва се едно роботизиране на обществото и човекът би могъл до определена степен да предаде на машината познания, които биха били от полза. Но машината не може да придобие онази чувственост и сърдечност на човека. Чувствата са най-важни. Телата може и да са греховни, но след покаянието да бъдем приети в царството небесно. Това става чрез ума. Спасението зависи от това дали се доверяваш на Бога и дали живееш по неговите повели. Техниката това не може да усвои.

Отдалечаването между хората и към Бог отдавам на егоизма на човеците. Да, пандемията от ковид, комунизмът, отдалечеността имат ефект, но от нас зависи да обичаме ближния, не от болести и други неща.

Хората идват в църквата заради Бога. Има заповед - шест дни да работим и един ден от седмицата да посветим за Бога.

Дали човек ще запали свещ, ще помогне и колкото може да отдели, зависи от волята на хората. Но те не си правят труда да дойдат в храма и да разговаряме, за да разберат онези витаещи слухове дали са истина - че хората в църквата са по-неразбираеми в начина си на живот за останалите.

Не само младите, но и възрастните споделят, че губят все повече време в телефони и социални мрежи. А това е губене на своето време за правене на добро. Пилееш го, а трябва да го цениш и посвещаваш на Бога и на нещо полезно. Технологиите могат да бъдат вредни и полезни. Всичко е в избора и волята на човека.

- Въпросът с религията и вероучението в училище отново е на дневен ред.

- Да. Ако се въведе религията в училище, поне ще се задават въпроси и могат да стигнат до църквата. Иначе ще си останем така - няколко поколения да не са стъпвали в храма.

Ако едно дете отиде в час по вероучение, а родителите не са вярващи хора, те се притесняват, ако то каже молитва преди ядене на масата и се прекръсти. Живеещите отстрани често си мислят, че църквата е някакъв диктатор. Като такъв в съзнанието на хората живее само Сатаната. Иска робски да му служиш. А Бог желае доброволно да му се доверим и служим. Ние, духовниците, също живеем в правила, които са изпълними за всеки един човек.

Дадено му е на Дявола да подмамва и изкушава, но против волята на човека не може да действа. Иначе продължава да си служи с изкушението. Действа и чрез навика - затова се казва, че има добри и лоши навици.

Христос е изпратил апостолите на проповед и им е заръчал да обикалят по целия свят, а където отидат, да казват, че и човекът отсреща трябва да повярва. И тогава една шепа хора тръгва след Христос и му повярва. Ето защо е личен избор да избереш това, но и от отсрещната страна трябва да се повярва. Ако всичко върши Бог, излиза, че ние само трябва да стоим отстрани. А той е заръчал и ние да бъдем активни, да полагаме усилия.

- Връщат ли се хора в храма?

- Да, увеличават се хората както заради желанието и усърдието от тяхна страна, така и заради нашето. Храмът ни е на комуникативно място, идват вече много млади семейства, което ме радва.

Но на фона на населението на София 50-60 човека не изглеждат толкова много. Ако сме в едно село от 1000 човека, е друго. Но всеки има своя път и време. Бог знае. Не може и насила да се вкара човек в храма. Когато няма желание, са напразни усилията. Тогава се говори нещо, но не се чува и възприема.