Пазят като реликва лекарствата на жената на Тато

Илачите оцеляват повече от 80 години

Като млада докторка Мара Малеева лекувала всички в Говедарци

Съпругата на Тодор Живков - доктор Мара Малеева, все още е много тачена заради лекарските си умения в село Говедарци, а нейни лични вещи и медикаменти, с които е лекувала, са запазени повече от 80 години, видя на място екип на "България Днес".

В китното планинско селце като бебе е живяла и единствената дъщеря на Тато - Людмила. По това време Живков не е всемогъщият Първи в държавата, а създава тайни партийни организации, които подготвят преврата на 9 септември 1944 г.

"Жената на Тодор Живков - Мара Малеева, идва в Говедарци в началото на 40-те години. Разпределена е да работи тук като лекар - казва Бойчо Шуманов, бивш кмет на селото. - Историята съм я научил от моя баща и ви я разказвам такава, каквато ми е споделяна от него. Хората в нашето село почти нямали пари. Обменяли помежду си това, което са произвели в двора и от животните. Зеленчуци и плодове. Мляко и сирене, понякога месо. Когато някой се разболеел, тичали при доктор Мара Малеева и тя лекувала закъсалите без заплащане. Селяните се отплащали с кой каквото може. Ей така, за да не са с празни ръце."

Бъдещият първи държавен ръководител Тодор Живков, а по това време пресен младоженец, навестявал булката си в Говедарци. Но и доста внимавал да не го арестува властта за незаконната му партийна дейност. Живков и Мара Малеева се женят през 1939 г. в Павликени. След като живеят за кратко в селата Лесичево, Оризово и Правец, Мара се установява в Говедарци. По това време мъжът й продължава да се скита като нелегален. Това са тежки времена за семейството. Но все пак Тодор и Мара имат и една голяма радост - сдобиват се с дъщеря, която кръщават Людмила. Момичето се ражда на 26 юли 1942 г. в Говедарци. С нейното идване на бял свят е свързана още една местна история.

"Докторката не е имала кърма и се обръща за помощ към една от местните жени, която се казва Трънка Вутов - разказва Бойчо Шуманов. - Трънка става млечна майка на Людмила Живкова. Кърми я заедно с нейния роден син Васил. След 9 септември, когато се установява комунистическата власт в България, Мара Малеева заедно с дъщеря си Людмила отиват да живеят в София при Тодор Живков. Години наред къщата на Мара тук, в Говедарци, е пазена като част от мемориален комплекс. Но след като Живков пада от власт на 10 ноември 1989 г., къщата е разбита и разграбена. Изчезва и барелеф с образа на доктор Мара Малеева, който се е намирал пред входа. Но не всички следи към живота на семейство Живкови в Говедарци са заличени.

Лорита Христова, настоящ кмет на селото, прави всичко възможно да открие поне част от вещите на Мара Малеева. "Прерових внимателно всяко ъгълче на къщата, която беше запустяла - разказва Христова. - Намерих медицински книги на руски език, които са принадлежали на съпругата на Тодор Живков. Както и кутии с лекарства, някои от които все още не са разпечатвани. За мен това са знаци от един достойно изживян човешки живот. Предстои къщата, в която е живяла Мара Малеева, да бъде преустроена в местен информационен център. Идеята е част от него да бъде посветена на съпругата на Тодор Живков. Вярвам, че историята трябва да се опазва. А семейство Живкови са важна част от събитията, белязали миналото на България."

Пачка с петолевки за картаджията Чарли

Любопитен случай от своето детство с участието на Тодор Живков си спомня Бойчо Шуманов. Годината е 1963, Тато вече е първият човек в държавата и идва на посещение в Говедарци.

"Тате ме заведе в бръснарницата да ме подстриже за посещението на делегацията - спомня си Бойчо, който тогава е в началното училище. - Заведе ме на посрещането да видя кой управлява държавата. Имаше в селото един Чарли, който си обичаше чашката. Нашите местни управници не искаха много-много той да се мотае около делегацията от София. Пристига Живков, посрещат го хората... И по едно време се появява Чарли, облечен в едни дочени работни дрехи. Ни в клин, ни в ръкав почва да вика: "Тодоре, Тодоре"... Живков се обръща и вика: "Чарли, ти ли си бре?". Двамата започнаха да се прегръщат. Тошо го пита как е и дали му стигат парите. Чарли му отговаря, че е добре и работи като товарач. Живков бръкна в джоба на шлифера и извади пачка с петолевки. Тъкмо ги бяха пуснали в обращение, от онези с образа на Георги Димитров. Даде ги на Чарли и вика: "Да се почерпиш!". Онзи ги взема и пита: "А ти помниш ли как те биех на карти?".

"Помня бе, как да не помня", отговори му Тодор Живков. Познавали са се от времената, когато Тато е бил нелегален. И той не го беше забравил."