Пещерна катедрала откриха край Котел

Чудо на природата
Залата е огромна, от нея тръгват коридори към недрата на земята
Доли ТАЧЕВА
Внушителна пещерна катедрала изуми спелеолози! Чудото на природата се намира дълбоко в недрата на пещера Приказна край Котел.
Осветена внимателно от първите екипи, стъпили в нея, залата разкрива пейзаж, който прилича повече на сцена от филм, отколкото на реален природен феномен. Гигантски сталактити и сталактони се издигат като колони в готически храм, а между тях се оформят естествени коридори и ниши, сякаш оформени от ръка на скулптор.
"Залата се оказа 100 метра дълга, в дъното има комин, който достига 80 метра височина. Изключително голяма и мащабна е, затова я кръстихме "Катедралата". Освен това има невероятна акустика", разказва пред "България Днес" Георги Маринов, председател на пещерен клуб "Торбалан" - Варна.
Именно спелеологът и колегата му Александър Кишев са първите, които стъпват във феноменалната зала. Пещерняците са чували легенди за подземните кухини, но никой досега не се е натъквал на тях. Пещерата Приказна е открита през 1972 г. и е позната със своята лабиринтна структура на няколко нива. Изследвана е активно през 70-те и 80-те години от различни клубове. Доскоро известната й дължина беше 4782 м, а дълбочината - 38 м.
"Решихме да я картираме и проучим, когато се натъкнахме на място, откъдето духаше. Това за нас беше признак, че или има някакво разширение, или нов вход", допълва Маринов.
Пещерняците разширяват дупката и успяват да влязат по-навътре. Тогава пред очите им се откриват нови етажи и галерии.
"В една от галериите попаднахме на второ място, откъдето духа още повече, разширихме го и минахме през него. Така открихме първата зала, която кръстихме на името на нашия клуб - "Торбалан", разказва Георги.
Залата е дълга 27 метра и също толкова висока. Все още изненадани от откритието си, екипът попада на втори отвор, през който се усеща още по-силно течение. Георги се промушва през него и попада на огромен отвес. 50-метровото въже, с което разполагат, е късо и спелеолозите се връщат обратно.
"Втория ден взехме 100-метрово въже и успяхме да стигнем до дъното. Тогава пред нас се разкри тази внушителна гледка. Челниците ни не можаха да осветят цялото пространство", описва преживяното Маринов.
От "Катедралата" се виждат още продължения в недрата на земята, които предстоят да бъдат проучени.