Актьорът Камен Воденичаров: Нашето поколение се предаде,оставихме държавата на олигархията и мутрите
Зарядът ни за промяна беше овладян от старите структури
Кой е той
Камен Борисов Воденичарова е роден на 13 май 1966 в София. През 1990 г. завършва актьорско майсторство за куклен театър в НАТФИЗ. Активно участва в създаването на "Независимите български студентски дружества" и тяхната федерация в периода 1989-1990 г. Камен е и един от създателите на Студентска програма "Ку-Ку" през 1990 г. и предаването "Каналето" заедно с Тончо Токмакчиев и Слави Трифонов. През 1998 г. поема ръководството на първия български музикален канал ММ, който съществува до 2010 г.
Родът на Воденичаров по майчина линия е от Кюстендил, а по бащина - от Ловеч. Дядо му по бащина линия е имал воденица, откъдето и произлиза фамилията Воденичаров. Днес Камен е водещ на телевизионната викторина "Последният печели" по БНТ.
- Здравейте, как сте, как ви мина лятото?
- Много добре, тук в България, с приятели, на почивки.
- Не сте пътували зад граница на ваканция?
- Не, ние с тези турнета из Америка и в Европа се поуморихме от път и решихме да си починем това лято у нас. Бяхме по Черноморието - Бургас, Созопол, Лозенец, изцяло по южните курорти. Въпреки че аз много обичам северното ни море - над Варна към Каварна, но тази година не успях да стигна до там. Но и в Рила планина бях, почивах в Боровец.
- Как ще коментирате последния морски инцидент с 8-годишното момченце, което загина по време на полет с парашут?
- Това е ужасна трагедия! И ако причината за нея е човешка небрежност, то това показва колко сме объркани като общество, колко сме деградирали, в каква престъпната небрежност живеем. Но промяната зависи от нас - ние трябва да направим промяната, ние трябва да си потърсим правата. Но проблемът е, че ние не искаме да пипаме нищо, искаме да живеем в някакви спомени назад във времето и не желаем да променим настоящето, а без нас промяната няма как да се случи.
- Защо гледаме в миналото, какво ни дава то?
- Не съм много сигурен, но едно знам, че със спомени не може да се живее. Безспорно обаче генерацията на нашите родители бяха добри, работливи, уважителни и възпитани хора.
- А ние стигнахме ли вече дъното?
- Не, не сме.
- Мислите, че има още накъде?
- Да, има още накъде. Инерцията на това, което не направихме, ще продължи да ни дърпа надолу - и в спорта, и в здравеопазването, в културата, във всички сфери на обществения живот. Но ми прави впечатление, че чак сега се появяват едни нови сили, които като магнити се опитват да обърнат нещата. Но така стоят те, за съжаление.
- Ние ли сме генерацията, която не направи нищо? Ние ли носим вина за ситуацията днес?
- Да, и ние като поколение не довършихме това, което започнахме в началото след промените. Нашето поколение се предаде и се оставихме в ръцете на същите тези идиоти, които дирижираха държавата и преди 1989 година. Нашето поколение не можа да си отвоюва България да стане страната на гражданите, а я оставихме на олигархията и на мутрите. Това е истината!
- От наивност ли се докарахме дотук, глупави ли бяхме, или просто ни мързеше да се борим?
- И двете, и наивни, и мързеливи, и непоемащи рискове, и лесно отказващи се. Защото, когато тръгнеш нещо да променяш, трябва да платиш голям залог, а ние отказахме да го платим, защото искахме да си живеем добре.
- Но инерцията на порива към промяната в началото на 90-те години на миналия век бе голяма. И вие с "Ку-ку" дадохте мощен заряд...
- Да, но зарядът за промяна беше овладян от същите тези структури, които и преди това управляваха, те не се разградиха, а напротив - впиха се още повече във властта.
- Има ли бъдеще за България?
- Да, разбира се! Той светът се развива и има много наши сънародници, които живеят по света и успяват, е, не всички, разбира се. Моите наблюдения от пътуванията ми из страната са, че има много здрава почва за родолюбивите българи, но не може да се стигне до политическо представителство на тези здраво стъпили на земята хора, което да изиска всички тези смислени и добри за България неща да се случат. Това е проблемът в политическия ни живот, живеем по руски модел - правите това, което ние ви кажем. Аз неведнъж съм казал, че нещата ще се оправят, когато поне една част от българите се самоорганизират и се впуснат в някакъв реален политически проект, а не инженерингов, измислен някъде в някакъв кабинет. Вероятно някакъв мощен катаклизъм ще провокира това най-сетне да се случи. Проблемът ни е, че ние пропуснахме много възможности или просто доброволно се отказахме от тях. Това е нашата вина.
- А има ли по-прекрасно място от България?
- Колкото повече пътувам по света и обикалям България, мисля, че няма по-красива от нашата страна. Но инфраструктурно и институционално сме много, много назад. Ето вижте дори най-прясното - във футбола какво се случва! Ние стигаме до едно ниво, а следващата стъпка не можем да я преминем. А тези от Западна Европа, на които се смеем, че са загниващи и провалящи се, което е пълна глупост, са много по-напред във всяка една област и сфера на живота. Но да не се отчайваме, ще се случат и тук нещата, но ще отнеме повечко време!
- Нашите дядовци след Освобождението са градили свободна България, строили са столица, градове, железници, язовири, а ние май сме срам - повече рушим.
- У нас много неща се изградиха, но лошото е, че не ги направиха навреме. Всички магистрали и железници трябваше да са завършени преди 15 години, а не сега да умуват откъде да минават трасетата.
- Европа от 4 десетилетия превозва товарите с влак, европейците пътуват с железници, а ние през година-две вадим изгорели пътници от стари вагони на БДЖ...
- Съсипването на железниците беше съзнателно у нас, за да се поддържа тираджийския транспорт, за да печелят определен кръг хора с такъв бизнес у нас. Железниците ни трябваше да бъдат модернизирани, както във всички европейски страни, но тези, които държат камионите, спряха модернизацията на БДЖ.
- И въпреки всичко сте голям опитмист?
- Такъв съм и вярвам, че ще се оправим!
