18-годишната тромпетистка Анджели: Мечтая за трио с Мерилин Монро и Ела Фицджералд

От 9-годишна се занимавам с джаз, първата си песен написах на 10

Тя е на 18 години и се казва Ангелина Сапаревска, но сценичното й име е Анджели. След участието й на тазгодишното издание на "Банско джаз фест" всеки гост в публиката запомни името й заради великолепните й изпълнения на сцената като тромпетистка и певица. Анджели започва да учи класическо пиано на 5-годишна възраст в столично читалище и бързо тръгва на конкурси, които печели един след друг. Родителите й се местят да живеят в центъра на столицата и тя кандидатства в Музикалното училище "Любомир Пипков". За един месец се подготвя за изпитите по солфеж и по пиано и влиза там във втори клас в специалността "Класическо пиано", където тази година ще бъде дванадесетокласничка. Ангелският й глас, харизматичното й присъствие на сцената и артистизмът, с който свири на тромпет, не оставят никого равнодушен към таланта й.

- Анджели, как се насочи към джаза?

- Когато бях малка, родителите ми ме водеха на всякакви концерти и покрай тях слушах готик дарк, метъл, но веднъж ме заведоха на "Джаз за деца", събитие, организирано от Венцислав Благоев, който е тромпетист и е голямо име в джаза. И аз започнах да ходя там, но останах шокирана, защото разбрах, че нещата в джаза никога не стават по един и същи начин, че в него се импровизира, а аз бях голям перфекционист... Но малко по малко започна да ми харесва и осъзнах, че и аз мога да го правя и започна да ме влече. Ходех редовно и толкова харесах тромпета, че помолих родителите си за 9-ия ми рожден ден да ми купят. И оттогава се занимавам и с джаз.

- Родителите ти музиканти ли са?

- Не, баща ми - Емил Сапаревски, е един от първите татуисти в България, има студио, а майка ми е фотограф. Навремето са имали готик магазини, майка ми, когато аз бях малка, се обличаше в корсети, готик рокли и са много алтернативни хора и те ме насочиха към джаза. Те са големи меломани и от малка са ми "отворили ушите" за всякакъв тип музика и са ме научили, че човек не трябва да се затваря само за един стил музика. И независимо че аз се занимавам предимно с джаз музика, тя не е единствената, която слушам, защото това би ми ограничило идеите и би ме подтикнало да свиря като някой друг, а аз не искам това.

- В Спотифай имаш много песни, сама ли ги пишеш?

- Да, имам авторски песни, от 10-годишна започнах да пиша песни, тогава бях ориентирана към попа и ги пускаха на различни детски концерти, но като станах на 12 г., написах първата си джаз песен "Огледалце, огледалце" и тя ме ориентира като артист в каква посока искам да работя. Разбира се, аз все още съм тийнейджърка и интересите ми се променят постоянно. В тази възраст не можеш да бъдеш един и същи човек два поредни дни и е трудно да намериш себе си като артист, но ще порасна и ще открия себе си. В момента всичко ми е интересно.

- А откога пееш?

- От много малка, бях в различни школи, които бяха ориентирани към попа, но откакто тръгнах на "Джаз за деца", се преориентирах към джаза и повечето джаз стандарти, които днес зная, са оттогава. Преди 2 години си направих джаз група, която нарекох "Ангелите", ние сме най-младата джаз група на България и с нея имаме доста записи на авторски песни и на кавъри. Първият кавър, който записахме, бе на една песен на Мерилин Монро, която изпълнява във филма Every baby needs a daddy. Последната песен, която записахме, е моя авторска и се казва "Смола", но все още не е излязла, защото работим по видеото й.

- Имаш ли музиканти, които са твои идоли?

- Винаги много съм харесвала Мерилин Монро, още от малка, и когато започнах да пея джаз и да ставам жена, доста хора започнаха да забелязват прилики между мен и нея. Не съм се опитвала да й подражавам. За нея и до днес се говорят доста лоши неща, но всяка успешна жена по света е мразена безпричинно. Монро е човек, на когото се възхищавам, защото е била себе си до края на живота си. Но тя не е единственият човек, на когото се възхищавам. Има хора, с които работя в момента и се докосвам всеки ден до тях, мога да ги питам и да се изграждам като човек благодарение на съветите им. Първият е Венцислав Благоев, но и Михаил Йосифов, който е любимият ми тромпетист! Той е абсолютно гениален! Мой ментор е, аз свиря в "Биг бенда" и никога не ме е подценявал, въпреки че аз самата съм виждала много случаи, в които е можел да ме подцени, но не го е правил! Винаги ме е уважавал и е гледал на мен на нещо повече от момиче, което просто се опитва да свири на тромпет! Тромбонистът Велислав Стоянов е човекът, който ме научи да дишам правилно, той ми отвори очите за физиката ми и начина, по който я ползвам, за да мога да свиря правилно и да не се измъчвам. Безкрайно благодарна съм за всичко, на което ме научи! Той също се отнася към мен като към равен! Тромпетистът Тодор Бакърджиев също ми даде много, с него свирихме на един фестивал в Америка - в Синсинати, и се върнахме с награда!

- Случвало ли ти се е да се сблъскваш със стереотипите, според които хубаво младо момиче се налага в мъжки занаят?

- Хората, с които работя, не ме дискриминират, но съм срещала хора, които са се държали много снизходително към мен, защото съм момиче, защото съм руса. Хубостта и полът ми в повечето случаи са спънка.

- Според теб има ли развитие джазът в България?

- Има, но развитието зависи от това кой си и откъде идваш, за жалост. Ние с моята група "Ангелите" концертираме от 2 години, но забелязвам, че много хора не искат да слушат джаз в ресторантите, дори се надвикват с теб, а искат да чуват кавъри например на Ейми Уайнхаус... Но аз пазя надеждата, че вкусът на публиката ще се развива повече към джаза и ще излезем от по-продаваемото и слушаемото.

- Какво обичаш да правиш в свободното си време?

- Това е най-трудният въпрос за всеки музикант, защото музиката е целият ни живот и не ни остава време за друго. Обичам да тренирам, но когато имам повече участия, не мога да стигна до фитнеса. Обичам да пиша и стихове и често ги преправям на песни. Обичам и да чета поезия, тя е моето най-страстно хоби.

- Мислила ли си да издадеш стихосбирка?

- Да, но се притеснявам какво ще кажат професионалните поети за моите стихотворения. Не се чувствам достатъчно образована в поезията.

- Ако можеше да направиш дует, с кого би бил той?

- А може ли да е трио, защото освен с Мерилин Монро, която е била голям почитател на джаза и е отишла в някакъв бар на участие на Ела Фицджералд, за да й помогне да го напълни. И бих направила трио с тях двете!

- Ако можеш да опишеш душевността си с 3 думи, кои биха били те?

- Хаос, защото хората постоянно ми казват, че съм непредвидима и не могат да разберат каква е следващата ми стъпка. Амбиция и спокойствие, защото съм доста спокоен човек.

- Коя е най-далечната ти цел?

- Искам да свиря на стадион и да го напълня. Знам, че това е наивно и детинско, но мечтая за толкова големи сцени! Имам проекти не само с джаз музика, а и с по-експериментално електронно звучене. Ние не правим музика за пари, правим я от любов към изкуството и се надявам, че ще има хора, които ще го оценят.