Потомка на Левски пази неизвестни истории за рода му

Хората искат да знаят неща, които ги няма в учебниците, казва Мариана Караиванова

Истории за рода на Васил Левски пази и разказва потомката на Апостола Мариана Караиванова. Тя е праправнучка на Васил Караиванов, първи братовчед на Васил Левски по майчина линия.
Мариана живее в Карлово, в дома на Караивановия род. Къщата пази спомени за онова време, когато идеалите са били по-големи от живота, а жертвата - неотменна част от пътя към свободата. Още от детството си тя е закърмена с разкази за Дякона. Баща й - Стефан Караиванов - посвещава години на това да съхранява паметта за Левски, популяризирайки книгата на своя чичо Петър, написана по спомените на Васил Караиванов. Днес тази мисия е продължена от самата Мариана. Заедно със семейството си тя поддържа кафе-галерия край Паметника на Левски - място, където историята оживява чрез изкуство, разкази и срещи с миналото.
"Да бъдеш достоен наследник на Левски е чест, но и отговорност", споделя Мариана пред "България Днес". Тя признава, че тази принадлежност е и тежест, защото винаги трябва да бъде на ниво в своето поведение. Хората, с които потомката се среща, винаги проявяват интерес, щом разберат коя е. "Реагират положително и с изненада. В повечето случаи искат да знаят повече за личността му извън страниците на учебниците", казва Мариана.
А в рода им се пазят истории, които не са намерили място в учебниците. Една от най-впечатляващите е това как Гина Кунчева приема новината за залавянето на Левски - без да пролее и сълза. Девойката издаде, че в книгата на нейния род се крият още много такива истории.
Най-близкият завет, който Мариана носи в себе си, е прост и вечен: "Да обичаме България така, както Апостола я обичаше". А на въпроса какво ни липсва най-много днес, Мариана не се колебае: "Трябва да бъдем обединени и да мислим и работим за България, а не само за собствените си интереси".
По думите й това е най-голямото изпитание на нашето време. Българите често забравяме, че силата ни е в съединението - не в разделението, не в противопоставянето и личните амбиции. Да бъдем единни означава да поставим България над всичко - над различията, над интересите, над разделителните линии. Само тогава ще можем да кажем, че сме достойни наследници на Дякона.