Бончо Асенов от Шесто управление на ДС за Георги Марков: Не го убихме ние, а англичаните

                                                                                            Близките му взимат пари да твърдят, че сме виновни за смъртта му

11 септември е тъмна дата в календара на България. Това е денят, в който преди 47 години приключва животът на писателя Георги Марков. За покушението му е изписано много, правени са филми и постановки. Днес обаче със сигурност може да се каже кой точно е убиецът и защо го е направил.

"Георги Марков не е убит от Държавна сигурност или след заповед на Тодор Живков. Той е бил ликвидиран от английските специални служби".

Това разкритие направи пред "България Днес" Бончо Асенов, дългогодишен служител в Шесто управление на ДС в книгата си "Случаят Георги Марков" на издателство "Труд".

В защита на тезата си, Асенов, който дълги години работи в контраразузнаването на МВР, прилага основно факти, събирани повече от две години.

"Мисля, че за читателите ще е интересно да прочетат за една среща през 1990 г. между първият зам.-министър на външните работи на Англия Уилям Уолдгрейв и първия зам.-министър на външните работи на България Любен Гоцев. На нея Уолдгрейв поставя въпроса пред Гоцев за случая "Георги Марков" и конкретно какво става с разследването от българска страна. Гоцев му отговаря, че не е започнало такова и "че е съвсем очевидно, че Георги Марков е бил убит от британските секретни служби, за да се дискредитира режимът в България".

Уолдгрейв, шокиран от неговата позиция, напуска демонстративно кабинета. Оттук искам да започна с фактите по тезата си. И да кажа, че повече от 25 години политици у нас, както и "Скотланд ярд" се опитват да докажат, че ние сме убили Георги Марков, но истински доказателства за това нямат", каза Асенов.

Според него, тази година, в която стават 47 години от смъртта на талантливия български писател, обществото най-сетне трябва да разбере истината за мистериозната смърт на Георги Марков. "Още от самото начало на заминаването му в Англия, както и "подлъгването" му от Петър Увалиев, който е човекът, уредил го за сътрудник в Би Би Си до настаняването му да живее в дома на Тео Лирков, стоят английските специални служби, които са силно заинтересовани от оставането на Марков за постоянно в Англия и още повече от ангажирането му с Би Би Си, радио "Дойче веле", а по-късно и радио "Свободна Европа", смята Асенов. Той уточнява, че за английските специални служби е достатъчно Марков само да работи в българската секция на радиостанцията. С това те осъществявали основната си цел по отношение на него - да го склонят да остане да живее на Запад, да използват таланта и творческата му мощ в антисоциалистическата им пропагандна дейност.

"Той не им трябва като класически агент. Марков не би се съгласил да им дава информация за свои български познати, нито пък за хора от емигрантското му обкръжение - това не е по характера му, твърде примитивно ще бъде", твърди разузнавачът.

Асенов е категоричен, че в някакъв момент бунтарският дух и непримиримост на Георги е нарушила линията му на поведение и той е решил да се върне в България. Фактът, че може да започне да пише от страната ни против Запада, вече е плашил англичаните", посочва Асенов.

Дори съпругата на писателя - Анабел Маркова свидетелствала пред съда, че мъжът й обмислял да напише роман за английската бюрокрация. "С писма той се заканваше да напише "един или няколко романа" разобличаващи западната система, пише в изявлението на Анабел.

Това обаче, което окончателно е предизвикало английското контраразузнаване да предприеме крайни мерки по отношение на Марков, е предстоящото му отиване в Мюнхен и започване на работа в радио "Свободна Европа".

"Първо, той излиза от техния контрол, напускайки Лондон. И второ, той отива в централа, която е филиал на ЦРУ и която е важен обект за проникване на източноевропейските разузнавателни служби. Неговият престой там, независимо дали ще бъде по-кратък или дълъг, при едно завръщане в България би представлявало изключително силен пропаганден удар срещу Англия, срещу САЩ, срещу западния свят. Той би нанесъл големи поражения върху престижа и достойнството на Англия, конкретно на нейните специални служби, а също на радио Би Би Си. Това не е трябвало да се допусне. Така че на класическия въпрос – на кого е изгодно премахването на Георги Марков – може да се отговори веднага. Това са английските специални служби и стоящото до тях (или зад тях) ЦРУ, за които Георги Марков е станал опасен със своето поведение и намерения. Той повече няма с какво да им бъде полезен, станал им е ненужен и трябва да бъде спрян с цената на всичко", обясни ни разузнавачът.

И ето, покушението "реално" се осъществява в центъра на Лондон през септември. Марков влиза в болницата, а през това време ще започва кампанията, че българските специални служби са се опитали да ликвидират "писателя дисидент" като опасен за комунистическия режим.

"Към него ще бъде прикрепен и случаят с "покушението" срещу журналиста Владимир Костов. И когато Георги Марков излезе от болницата, заедно с Костов ще се включат активно в планираната антибългарска, антисоциалистическа кампания. И Георги Марков ще се откаже от идеята за завръщане в България", обяснява Асенов.

Нещата обаче се объркват. Англичаните не преценяват здравословното състояние на Марков. Той, който винаги е бил с лошо здраве и с крехка имунна система, не издържа физически на вкараното в тялото му "вещество" и умира. Операцията обаче не може да спре дотук, тя продължава, пише в книгата си авторът.

Веднага се "откриват" първо сачмата в тялото на Марков, а след това и в тялото на Костов. Кампанията се разгаря с още по-голяма сила. Идеята за покушението срещу Марков се е подсилвала и от желанието на английските специални служби то да се припише не само на българската Държавна сигурност, но и на КГБ и да се използва за провеждане на мощна и антибългарска и антисъветска пропагандна акция. "Това е в духа на тогавашната Студена война. Ударът срещу България е трябвало да бъде удар срещу най-вярната и силно обвързана със Съветския съюз страна, но и срещу нея, и срещу системата. И понеже операцията е много отговорна, а английските специални служби не предприемат подобна акция без съгласуване с ЦРУ, може да предполагаме, че те са получили съгласието и от там. ЦРУ е заинтересовано от провеждането й, за да не допусне сътрудник на българската Държавна сигурност да проникне в радиостанция "Свободна Европа" и след това да се използва за нейното разобличаване пред световната общественост. И, разбира се, да даде своята дан в антисоциалистическата пропаганда, като използва този повод за поредно охулване на страните зад "желязната завеса", твърди Асенов.

Според него има и трета цел, която английските специални служби биха постигнали с покушението на Марков и провеждането на мащабна антибългарска кампания - да парализират дейността на българското разузнаване, а донякъде и на съветското разузнаване в Англия, твърди още Асенов. Според него, решението убийството на Марков да се извърши на моста "Ватерло" е взето вероятно, за да се засили възмущението на английската и световната общественост, че българската Държавна сигурност си позволява на такова публично място да извърши убийството. В една телеграма от резидента на ПГУ в Лондон по това време се казва, че в деня на покушението са били засечени четири радиостанции в района на моста и е било забелязано такси, движещо се "нелогично" в района. Това от българите не може да се организира. И идва ред на оръжието.

"Каква е отровата, може само да гадаем! Но не е рицин, защото такава отрова не е намерена нито по сачмата, нито в тялото на Марков. Очевидно е отрова, която ще е неизвестна за лекарите, която не оставя следи, която ще действа симулирайки симптомите на грип, но която непременно ще доведе до тази белодробна недостатъчност. Нищо чудно оръжието и отровата да са пряко свързани с ЦРУ, за чийто отдел за специални операции (СОД) отдавна се е знаело че през 70-те години е произвеждал 243 специални оръжия за убийство – химикалки, бастуни, чадъри, с които да изстрелват отровата подкожно, безболезнено. Отрова, която ще даде възможност в рамките на два-три дни да се подготви и отпочне пропагандният удар срещу България. Пак повтарям, може би английските специални служби са се надявали, че лекарите ще го излекуват и не са очаквали той да почине, но пропагандната акция е щяла да се проведе и при този вариант", смята Асенов и продължава: "И какво става? Че е имало ужилване по бедрото на Марков, имало е. Че е отровен с бавнодействаща отрова – отровен е. И че започва веднага антибългарската пропагандна акция – започва. Още в следващите дни, все още непогребан, английските медии гръмват – Марков е убит от ДС, защото остро е критикувал лидера на комунистическата партия Тодор Живков. Информация, подадена им от "Скотланд ярд" или по-точно от МИ-5. Липсва обаче вещественото доказателство. И то се появява три дни след смъртта на Марков - при аутопсия на парче от бедрото на Марков в Институт за биохимични и растителни изследвания към военното министерство в Портън Даун е открита миниатюрна сачма, в която вероятно се е намирала отровата. И която не е открита и при двете рентгенови снимки, правени на Марков на 8 септември. Споменава се вече и оръжието, с което е изстреляна сачмата – чадърът".

Според контраразузнавачът, за да се засили ефектът на пропагандната акция, се включва и бившият служител на Държавна сигурност Владимир Костов, който година преди това минава на предателски позиции, докато пребивава под прикритие на журналист във Франция и който по това време вече работи за ЦРУ в "Свободна Европа". Оказва се, че той чак сега се сеща, че дванадесет дни преди това е бил ужилен по подобен начин в гърба и се чувствал известно време неразположен.

"Той уведомява за това на 13 септември английския журналист Дейвид Флойд от "Дейли Телеграф", който на 14 септември помества информация за неговия случай. Същия ден е открита сачмата на Марков. За мен неговият случай е идентичен със случая "Скрипал" отпреди няколко месеца, който се случи с бивш руски агент. Но да продължа - на другия ден журналистът Костов си прави рентгенова снимка и при нея се "открива" неговата сачма, която си стои в тялото му. По неизвестни причини отровата не го е умъртвила и след още две седмици я вадят от тялото му. При това Костов не уведомява френската полиция за "покушението" срещу него, а уведомява "Скотланд ярд", който поема случая и негови служители присъстват при ваденето на сачмата от тялото му на 26 септември. Нещо повече – те я вземат в Англия, за да я изследват. Къде? В техния институт в Портън Даун. Костов, разбира се, веднага лансира идеята, че вероятно българските власти са направили това, за да затворят неговата и на Марков уста и повече да не информират обективно българската общественост. Следствието обаче не разкрива извършителите на убийството и приключва разследването през май 1979 г.", разказва още Асенов.

Според него, има и друг факт, за който никой от живите близки на Георги Марков не обичал да говори.

"Нито съпругата му Анабел, нито близките му ще си признаят, но има факт, че ако българската държава признае, че е извършила убийството, то наследниците на Георги Марков ще получат между 10 и 15 млн. лири компенсация. Дали този стимул не ги кара да бъдат така настоятелни в обвиненията си към българската държава", пита се още Бончо Асенов.

В книгата той споделя и че никаква част от произведенията на талантливия писател Георги Марков не са забранявани или спирани от печат, тъй като били неудобни за управляващите. "И конкретно, че са свалени от цензурата неговите пиеси "Да се провреш под дъгата", "Аз бях Той" и "Комунисти". Всичко, което е написал през този период, е издавано веднага и в голям тираж. Някои от произведенията му са издавани и в социалистическите страни. Той е най-лансираният млад автор по това време. Той е и най-играният драматург в българските театри през 60-те години. Какъв десидент е?", пита Бончо Асенов.