109 години от номинацията на Иван Вазов за Нобелова награда

На 20 септември 1916 година е издигната кандидатурата на Иван Вазов за Нобелова награда за литература за 1917 г. Това е признание за значението на неговото творчество, което вече е било добре познато извън пределите на България чрез преводи и литературни отзиви.

Иван Вазов, наричан „патриарх на българската литература", е автор на емблематични произведения като „Под игото", „Епопея на забравените" и множество стихосбирки, белетристика и драматургия. Творчеството му отразява стремежа на българите към свобода и изграждането на национална идентичност след Освобождението.

Въпреки че номинацията му не довежда до присъждане на наградата, тя остава свидетелство за високата международна оценка на Вазовото дело. Политическите обстоятелства по време на Първата световна война и изолацията на България вероятно са изиграли роля за липсата на подкрепа.

Днес, повече от век по-късно, номинацията на Вазов за Нобеловата награда се помни като признание за неговата роля не само като писател, но и като духовен водач на нацията.