Първият българин с две изкуствени сърца катери планините
Мартин Кожуклиев се връща на работа, влиза и във фитнеса
Борислав РАДОСЛАВОВ
Ново начало за първия българин с две изкуствени сърца!
Мартин Кожуклиев се връща на работа в началото на октомври в известна столична болница, където е IT специалист. Наред с това роденият във Варна компютърен експерт си поставя за цел и да си купи жилище в София, където трябва да се премести за постоянно от морската столица. Всичко това се случва след дългоочакваното завръщане от Париж, където медици му присадиха животоспасяващо сърце от донор.
За новото начало, перспективи и емоции сподели пред "България Днес" Мартин. Кожуклиев е прекарал почти цялото лято на родна земя, като е правил преход до Седемте Рилски езера и три пъти е посещавал родната Варна, радвайки се на Българското Черноморие, видял се е с всички близки и приятели, а скоро ще се завърне на работното си място, където колегите го очакват с нетърпение.
Здрав, енергичен и изпълнен с жажда за много нови начинания и приключения - така започва третият живот на Мартин Кожуклиев, който компютърният специалист от Варна живее след трансплантацията на сърце в Париж.
"Здрав съм, останаха основно медикаментите за прием и профилактичните прегледи всеки месец. Искам да тренирам фитнес, да правя планински преходи и да се радвам на живота", сподели пред "България Днес" Кожуклиев.
От миналото лято борбеният мъж живее с ново, истинско сърце от донор. Лекари трансплантират туптящия орган в гърдите му в клиника в Париж в нощта срещу 5 август 2024 г. след сложна 10-часова операция.
Мартин минава през тежък период, след като в началото на 2024 г. в болница "Света Екатерина" спешно му поставят не едно, а две изкуствени сърца вследствие на крайна форма на сърдечна недостатъчност. Така той се превръща в първия българин с две специални машини в тялото. След вирусно заболяване Мартин е диагностициран с миокардит, който впоследствие води до тежка сърдечна недостатъчност.
В продължение на две години болестта е контролирана успешно с лекарства, но в края на 2023 г. прогресира до последната, четвърта степен, което означава, че мъжът не може да се справя с всекидневните дейности и единственият шанс да живее е спешна сърдечна трансплантация. За съжаление при трансплантациите на органи не може да се планира време, в което да се извършат, тъй като не е известно кога ще се появи подходящ донор.
Допълнително ситуацията се усложнява от факта, че в България се правят изключително малък брой трансплантации на сърца, между една и две годишно, при 30 души чакащи в листата. Ето защо, за да има шанс да живее, на Мартин са имплантирани две устройства за асистирано помпане на сърцето, известни като "изкуствено сърце".
В средата на април 2024 г. Мартин разкри пред "България Днес", че трансплантация на сърце в клиника в страна от Западна Европа е шансът му за живот. Затова той започва комуникация с болници, а следват получаването на оферта и кампания за събиране на средства. Оказва се, че получаването на оферта за трансплантация във Франция не е гаранция, че болницата ще се наеме да го направи. След пристигането там започва серия от изследвания и оценки, въз основа на които се взема решение за конкретния случай. Тоест има теоретична вероятност да откажат, дори човек да се намира на мястото вече. След това болницата прави предложение за включване в националната листа на чакащите с определен приоритет. В случая на Мартин заради двете устройства е поставен с висок приоритет. И съдбата му се усмихва.
"Беше много бързо и неочаквано и за мен. Включиха ме в листата на чакащите във Франция само седмица по-рано", разказва пред вестника Кожуклиев.
"Спомням си кое ми направи най-силно впечатление, когато се събудих след операцията. Чувах биенето на сърцето. От януари, откакто ми поставиха изкуствените сърца, аз нямах ритъм на сърцето. Чуваше се електрическо жужене от помпите и това беше много зловещо. И се събудих след операцията и установих, че като си сложа ухото на възглавницата, чувам истински ритъм. Нещо, което хората приемат за даденост и не го забелязват. Това ме зарадва много", споделя Кожуклиев, който засега е щастлив ерген.
