Украинските военни прибират Любомир, който се грижи за болната си баба

• Излиза пред дома си, за да подиша малко въздух, но го тикват във ван 
• Българският консул в Одеса отива да спасява младия мъж, но за една бройка не го пребиват 

Уркаински военни в Одеса прибират 28-годишния Любомир, когато излиза да подиша малко въздух, защото цял ден се е грижил за болната си баба. Малко след това младежът, който е с българско-украинско гражданство, е мобиилзиран и най-вероятно пратен на фронта. Това разказа пред "България Днес" бащата на мобилизираното момче.

"С майката на Любо се разделихме през 2004 г. Нямаше драми, всичко беше наред, бяхме в много добри отношения. Тогава решихме Любо да замине за Украйна, тя майка му е украинка. Тогава синът ми беше в първи клас, на 7 години. За да постъпи в училище, украинските власти поискаха Любо да има украинско гражданство. Аз не знаех, разбрах, че са му извадили украинско гражданство впоследствие", започва разказът си Киров, чийто син е качен във ван и мобилизиран в Украйна на 1 септември рано сутринта.

Тук е важно да отбележим, че Любомир се води и гражданин на Украйна, което позволява тамошните власти да го мобилизират. Проблемът в цялата ситуацията е, че младият мъж има сериозни проблеми с едната ръка и почти не може да я използва.

"Любо беше в Украйна до 18-годишен, след което каза, че иска да се върне да живее при мен. Той се чувства българин. Работеше при мен в строителството около една година. След това баба му в Украйна получи инсулт и той трябваше да се върне, за да я гледа, тъй като майка му нямаше възможност. Ако знаех, че ще започне война, никога нямаше да го пусна", разказва историята на своя син притеснения баща.

"В деня на отвличането му е излязъл малко да подиша чист въздух, защото цяла вечер е гледал баба си. Тогава майка му го сменя. Това става в 8 сутринта. Малко след това майка му се усъмнява, че го няма вече около 15 минути. Установява, че Любо го няма на улицата. Чак към обяд разбрахме, че е задържан в Центъра по задържания, където ги обработват, за да ги мобилизират за войната с Русия. Не пускат майка му, нито братовчедите ми да го видят, не знаехме какво се случва, защото за той си е българин, а не украинец", разказва притесненият баща.

От думите на таткото става ясно, че се е свързал моментално с Министерството на външните работи, които са се задействали светкавично. Още на следващия ден, на 2 септември, консулът ни в Одеса е отишъл до Центъра по задържания и се е опитал да влезе, за да види как е Любомир и какво се случва. Тогава за една бройка не бива пребит от охранителите на центъра.