Тв водеща пребори паникатаките

Спорт и желязна воля издърпват от бездната красавицата, написва книга за тежката битка

Борислав РАДОСЛАВОВ

Тревожност и паникатаки с активен спорт и желязна воля успява да преодолее тв водещата Гергана Петрова. Два месеца младата жена не излиза от стаята си и преминава през истински ад, преди да открие своето спасение.

"Всичко започна през 2012 г. Бях на изпит в Колежа по туризъм. По едно време ми стана много лошо. Ръцете и краката ми изтръпнаха. Помислих, че е от кръвното заради напрежението", споделя пред "България Днес" Гери.

След редица изследвания става ясно, че момичето няма здравословни проблеми, но продължава да й става лошо.

"Спрях да се храня, а бях само на 18 години. Личният лекар ме прати на психиатър. Той ми каза, че имам много силна тревожност и паникатаки. Изписаха ми силни хапчета. От тях ми ставаше много лошо. Смениха ги и влязох в омагьосан кръг от лекарства", разкрива Гергана.

Тогава младото момиче започва да търси алтернативи.

"Беше ми толкова непознато. Изведнъж животът ти удря шамар през лицето. Лекарите ми казаха да си взема куче или друг домашен любимец, за който да се грижа и към който да си насоча вниманието. Взех си мини пинчер, изискваше много грижи и се разсейвах около него. Но не ми минаваше изцяло", разказва водещата в музикална телевизия, която 7 години приема антидепресанти - до 2019-а.

"Два месеца не излизах от вкъщи, само лежах на леглото. Това ми отне да съм самостоятелна, защото ме обземаше страх всеки път, че нещо ще ми се случи. И гледах да има някой покрай мен. При мен бяха родителите ми, за което съм много благодарна", казва момичето от Провадия, което по-късно се мести в София.

"Там все още продължавах с антидепресантите и вече работех в телевизията. Парадоксът бе, че като заставах пред камера, паникатаките изчезваха. Знаех, че трябва да съм фокусирана. Също и излизайки пред много хора, заради адреналина, стъпя ли на сцената, забравях всичко.

На 22 април 2018 г. Гергана се събужда и си казва, че няма да продължава повече така, мечтае да бъде нормален човек и да прави нормални неща.

"Отидох за първи път сама във фитнес залата, а преди ходех винаги с приятели. Около 25 минути продължи тренировката. Бях много горда, сякаш съм изкачила Еверест. Така започна промяната", разкрива Гери, която е имала случай да се прибира от София до родната Провадия за 10 часа с автомобил, защото спира на няколко места за почивки.

"След около година спрях медикаментите. През 2020 г. се записах да уча за медицинска сестра в Медицинския университет, за да мога да съм по-сигурна в собственото здравословно състояние и на другите. Това също ми донесе голяма сигурност", споделя още 33-годишната жена, която сега е щастливо обвързана и със свои близки развиват салон за красота в Студентски град, често може да бъде видяна като водеща на благотворителни събития на дечица в нужда и след всички перипетии написва книгата "По-голяма от страха".