Цар Иван Александър дава привилегии на "братята" венецианци през 1351 г.

Уникален документ от времето на цар Иван Александър показват тази седмица в залата на Държавния архив във Варна. Става въпрос за Венецианската грамота, с която царят урежда търговските отношения между България и Венеция.

Документът е дарен от Тони Хаджиев - потомък на дипломатическата фамилия Дюрони. Историческата старина е пергамент (палимпсест), собственост на семейството, който е датиран от 1351 г.

Самият той подписва известната Венецианска грамота, която регламентира правата и привилегиите на венецианските търговци в България, в частност Варна.

Постъплението вече е регистрирано в Държавен архив - Варна, по изричното настояване на дарителя, към фонд 811К Ц "Родов фонд Кастан - Дюрони".

Към момента този документ е най-старият съхраняван в архивите в България.

През тази седмица от 13 до 17 октомври, всеки ден от 12,00 ч. до 14,00 ч., пергаментът ще може да бъде видян в изложбената зала на Държавен архив - Варна, и всеки, който проявява професионален или личен интерес, ще може да се запознае с него и историята му.

Какво всъщност пише в документа:

Клетва и договор на господин императора на Загора Александър

Моето царство дава тази повеля на моите приятели и братя франките венецианци и се заклева моето царство в Бога Отца и в Дева Мария, и в светия истински Кръст, и в света Петка Търновска, и в моята душа, че всички венециански търговци могат да отиват и идват със своите кораби и стоки по цялото наше царство здрави и безпечни.

Те трябва да плащат за търговия 3 на сто. Не може да понася наказание нито синът за бащата, нито бащата за сина. Ако за нещастие се случи да погине някакъв кораб, да се спаси имането и лицата. Също за тегло от сто перпери да платят 4 гроша. За половин кантар 3 гроша. За тегло на стока на кантар 1 аспра и четвърт. За мачтово дърво на голям кораб два перпера, на малък един перпер. Ако стоките не се продадат, да вървят, гдето им се нрави по суша или по море, и да не плащат нищо. Също така не може да се запечатва или да се тури възбрана в къщата на никой венецианец, ако не се отиде първом на съд.

Също ако умре някой венецианец, ако не е бил първом на съд, никой да не може да се разпорежда с неговите блага освен самите венецианци. Също така да могат да построят църква и ложа, гдето им се нрави в земите, без никой да им се противопоставя по тази повеля. Който би дръзнал да се противопостави, да бъде предател спрямо моето царство.

Това копие е изпратено от венецианеца Марко Лионардо, консул на венецианците във Варна, през октомври 1352 г., придружено с едно писмо на същия цар от октомври 1352 г., както е изписано, с една бележка на същия консул, а именно: "Напомням ви, че перперът на Варна е 16 карата и 2/3 и струва 6 гроша, 5 аспри. Перперът струва 8 аспри и един грош".

Цар Иван Александър е български владетел, управлявал от 1331 до 1371 г. Царуването му продължава 40 години, което го нарежда на второ място по продължителност след цар Петър I. Редом със Стефан Душан и Йоан Кантакузин той е сред най-влиятелните личности в историята на Балканския полуостров през XIV век.