Археологът проф. Николай Овчаров: Перперикон е "свещен" като Рим

Всяка година изскачат нови култови постройки, почти няма с какво да го сравним

КОЙ Е ТОЙ

Проф. Николай Овчаров завършва история в Софийския университет. През 2003 г. става професор в Славянския университет в Москва. Провеждал е експедиции в Русия, Гърция, Турция, Грузия, Сърбия, Черна гора. Изнасял е лекции в Илинойс и Кълъмбъс в САЩ, както и в Карловия университет в Прага. Професорът е автор и на текстове за широка аудитория като "Разказите на Българския Индиана Джоунс". Една от най-известните му находки е древният град Перперикон.

Доли ТАЧЕВА

- Проф. Овчаров, наскоро приключихте археологическия сезон в Перперикон, където едно от последните открития е т.нар. Храм на слънцето. Разкажете повече за него.

- Представянето на Храма на слънцето бележи финала на четиримесечната ни кампания, започнала в края на юни и продължила до средата на октомври. Тази кампания, както и разкопките на обекти като Хераклея Синтика, Рациария край Видин и Провадия-Солницата нямаше да бъдат възможни без програмата за финансиране на приоритетни археологически обекти на българското правителство. Благодарение на нея успяваме да проучваме, но и да представяме някои от най-значимите археологически обекти в страната.

- Каква е равносметката ви на финала?

- Това беше десетата година от проучванията в Южния квартал и 26-а година от началото на изследванията на Перперикон. Работим планомерно - разкриваме зони и сектори, за да изградим цялостна представа за градоустройството. Южният квартал е голямата ни изненада през последните години, защото, когато го започвахме, смятахме, че ще открием типични подградия с късноантични и средновековни градове. Но какво беше изумлението ни, когато една след друга в тези 10 години се появяваха само сгради с култово предназначение. В периода до XIII-XIV в. там почти няма жилищни сгради. Всички знаят за Голямата базилика, а по-късно се откриха множество езически храмове от III-IV век. Според нашите хипотези и открития християнството започва да се налага в Родопите именно от Перперикон, където вероятно е служил кръстителят на Родопите - епископ Никета Ремесиански в края на IV и началото на V век. Ако трябва да се върна на езическите храмове, до тази година бяхме разкрили - на тракийския конник, на бог Митра, храма на виното, на предците. Целият район се оформя като култов комплекс. Той беше наречен от най-видния в момента български изследовател на римските паметници, археолога доц. Здравко Димитров "свещена зона", по аналогия със зоната във Вечния град Рим. Нещо подобно е представлявал Южният квартал още през III-IV в.

- А какво представлява самият храм на Слънцето?

- В началото на септември започна да излиза поредна кръгла сграда, която първоначално смятахме за мавзолей. Но стана ясно, че това е нещо много по-голямо. Сградата се състои от два концентрични кръга - вътрешен с диаметър около 7,5 м и външен - близо 15 м. Тогава разбрахме, че сме попаднали на цял храм. Разкриването продължи около 40 дни. Общата площ е около 180 кв. м, а на изток има представителен вход с предверие, вероятно с колонада. Това още не сме го разкрили напълно, остава за 2026 г., но безспорно това е най-значимото откритие за тази година.

- Какви са находките вътре?

- В центъра има издълбана в скалата яма, пълна с пепел, а върху нея каменен куб с легенче отгоре, в което са горели благовония, като тамян например, но и други неща. Очевидно там е поддържан "вечен огън". Подобни огнища се срещат в езическите храмове от римската епоха. Все още нямаме крайни заключения, но смятаме, че това е бил храм, посветен на култа към слънцето. Във втората половина на III век император Аврелиан налага в Римската империя култа към "Непобедимото слънце", така че аналогията е много силна. От незапомнени времена в Перперикон се е намирал прочутият храм на Дионис. И римски автори говорят за голямо кръгло светилище, издълбано в скалите, в средата на което има олтар, в който се пали огън, излива се вино, а жрицата прави предсказания. Според римските автори там са идвали личности като Александър Велики. Този храм на слънцето вероятно е продължил традициите на почитането на огъня, на светлината. Като цяло на Перперикон всяка година излизат нови и нови култови постройки. Докъде ще стигнем - и аз нямам представа, но наистина това, което се открива там, е нещо, което изненадва и тепърва има да мислим как ще го тълкуваме, защото почти няма с какво да го сравняваме.

- Перперикон привлече вниманието и с впечатляващо откритие, каквито са каменните саркофази от V-VI век. Какво се случи с изследването им?

- Покрай храма малко позабравихме за тях. Юли-август разкрихме около 30 гробници от раннохристиянския некропол до Голямата базилика, датирани в V-VI век след приемането на християнството. Много добре оформени. В една от тях, прекрасно направена, открихме костите на мъж, подредени повторно - вероятно мощи на християнски мъченик, погребан по-късно, когато християнството вече е утвърдено и гробницата построена.

- Т.е. тези каменни саркофази са принадлежали на по-висш социален слой?

- Да, безспорно. Погребаните край Голямата базилика са били знатни хора - колкото по-близо до църквата, толкова по-висок е бил социалният им статус. Даже в по-късно време са се плащали тези места. Оформлението на гробниците също говори, че там не са погребани случайни хора. В гробовете няма ценности, защото християнството не допуска това, но самото им оформление говори достатъчно.

- Какво показват тези погребални практики за представите на хората за отвъдното?

- В различните епохи виждаме различни обичаи. В римския период - мавзолеи на знатни граждани, в подножието на града - некропол с по-обикновени погребения. В християнската епоха гробниците вече са каменни и добре оформени, но без дарове, защото това противоречи на християнската традиция. В късното Средновековие, през XIII-XIV век, гробовете са по-прости, често направо сред руините на старите сгради. Тогава "свещената зона" е била в развалини. Вътре хората са си правили доста елементарни жилища. Миналата година нарекох това място "град на хобитите" - бедното предградие на Перперикон. Много често гробовете са били направо до къщите. Т.е. живите са си живеели заедно с мъртвите. Това е било най-бедното предградие на Перперикон в тези векове. Тогава животът вече е бил концентриран около Акропола.

- Има ли според вас "спящи гиганти" сред българските археологически обекти, които още не са оценени както заслужават?

- Разбира се. Пример е Хераклея Синтика - до преди три години почти неизвестна, а днес вече широко популярна. Друг е Рациария край Видин - колегата доц. Здравко Димитров сега разкрива там едни от най-големите обществени бани в Римската империя въобще. Тепърва ще имаме големи изненади там, и то в късната есен. Това са наистина грандиозни обекти.

- Какво е мнението ви за използването на изкуствения интелект в археологията?

- Аз все още използвам естествения си интелект. Разбира се, днес всички в една или друга степен използваме изкуствен интелект - най-малкото чрез интернет. Той може да бъде полезен при събиране и обработка на данни, но не може да замени човека. Особено при писането на книги или интерпретацията на резултати - там нюансите и логиката на автора са незаменими. Дано изкуственият интелект остане помощник, а не заместител на човешкия.