Путин каца с мартeница в София (ФОТОСПОМЕН)
*Посрещат жена му Людмила с огромен букет през 2003 г.
*Руският президент си тръгва с картина от Илия Павлов, вечерят по двойки с Първанови
Руският президент Владимир Путин пристига закичен с мартеница и под ръка със съпругата си Людмила при първото си посещение у нас. През март 2003 г. той идва у нас по време на първия си мандат като държавен глава, за да договори и удължаване на доставките от "Газпром" след края на дългосрочния договор с България. Путин е посрещнат тържествено на летището в София от гвардейци, а мерките за сигурност са изключително сериозни. Това е първото посещение на руски държавен глава от дълги години, а снайперисти са заели места по сградите около летището.
Още при слизането си на пистата съпругата му Людмила получава огромен букет цветя. Президентската двойка минава по червения килим, заобиколена от изпънати гвардейци. На пистата ги чака лимузина, а край нея има внушителна охрана. По това време няма протести срещу Путин и едва ли някой предполага, че 25 години по-късно той ще воюва с Украйна, а България ще бъде обявена за неприятелска държава от Руската федерация.
Програмата на Владимир Владимирович е наситена. Освен срещите с президента Георги Първанов и други политически лица той тържествено изкачва стъпалата на паметника Шипка по повод 125-ата годишнина от Освобождението, посещава и храм-паметника "Св. Александър Невски". Руският президент се среща с бившия шеф на "Мултигруп" Илия Павлов, който е бивш сътрудник на "Газпром".
По време на първото си посещение у нас Путин е отрупан с дарове. Той си тръгва за Москва с кавалерийска сабя на незнаен руски воин, символичния ключ на Стара Загора, връчен от кмета на града, и картина на храма "Св. Александър Невски", подарена лично от Илия Павлов. По ирония на съдбата няколко дни по-късно босът на "Мултигруп" е убит пред офиса си в София.
При визитата си през 2003 г. руският лидер и съпругата му са поканени на неофициална вечеря от българската президентска двойка Георги и Зорка Първанови. Руският президент е изпратен с почести за Москва, а следващото му посещение у нас е пет години по-късно.