Приютите на отец Иван останаха без пари

Приютите на отец Иван нямат пари и не могат да си плащат сметките, тъй като фондацията на покойния духовник е с блокирани сметки.

Това разкри с тревога в гласа пред "България Днес" домакинката на приюта на софийското село Нови хан Галя, която дълги години беше един от най-близките хора на дядо Иван.

"Ситуацията е много сложна. Не разполагаме с пари дори за елементарни нужди. Сметките са блокирани, а положението става ужасно, защото имаме и задължения. Опитваме се с помощта на адвокати да разрешим ситуацията, но не сме обнадеждени. Нека хората, които през годините даряваха по сметките ни, сега да не го правят, защото парите им ще отидат на вятъра и не е ясно кой ще ги използва някой ден", сподели още пред вестника леля Галя.

Домакинката признава, че и в миналото са имали проблеми, но след кончината на отец Иван през септември тази година положението силно се е влошило.

Във фейсбук групата с над 23 хиляди последователи "Да помним отец Иван от Нови хан и неговата благородна мисия" се появи призив: "Моля всички дарители да не пращате дрехи и обувки. Приютът няма възможност да ги обработва или складира. Най важното е дърва за огрев, трайни хранителни продукти или дарете средства, за да можем да си ги закупим. Благодарим ви!". И беше доуточнено, че парите не достигат дори за тоалетна хартия и перилни препарати.

Леля Галя уточни пред вестника, че засега имат достатъчно хранителни продукти, които се складират в Нови хан, и напомни да не се пращат пари по сметки, тъй като не може да бъдат използвани. Проблемът е как част от продуктите за хапване да бъдат транспортирани до приюта в монтанското село Якимово, където изпитват затруднения с изхранването.

"Намерих бус, който да превози храната - боб, леща, ориз, макарони и олио. Проблемът е, че нямаме пари за гориво. За един курс са необходими 250 лева, а трябва да направим поне два курса. Единственият вариант засега е хората от Якимово сами да си съберат пари - пада се по 20 лева за двата курса, за да може да имат храна за празниците", посочи една от най-приближените жени до починалия отец. И добави: "Много ни е трудно без отец Иван. Но вярвам, че няма да се стигне до закриването на приютите, като къщите в Якимово ще станат собственост на обитателите им. Имаше хора там, които само чакаха на помощ и не работеха. Казваха на отчето "Дедко, дай". Но и те от доста време се научиха, че трябва да работят, да си заслужават прехраната и да бъдат активни".

През последните години дядо Иван, който издъхна на 14 септември т.г., изпитваше затруднения с издръжката на приютите, тъй като даренията рязко намаляха. Бавеха се плащанията на сметките за ток, през някои месеци имаше затруднения и с набавянето на храната. Заради влошеното си здравословно състояние отчето трудно ставаше от леглото и не можеше лично да се среща с хора, които да помагат финансово на каузата му.

"Тежи ми, че не мога да ходя и лично да се срещам с хората, за да ги убеждавам да даряват. Преди години го правех и имаше резултати. Сега не мога и пари няма. Много се промени моят живот, вероятно е заради възрастта. Сега по цял ден съм в леглото и се разнообразявам с гледане на телевизия. Трудно ставам, а понякога изобщо не мога да стана. Болят ме краката, коленете ме мъчат. Но не искам да се оплаквам и когато хората ме попитат как съм, гледам да отговарям, че съм добре", споделяше с тъжна нотка приживе отчето.

Макар да беше духовно лице, отец Иван не разчиташе на помощ от църквата, която имаше особено мнение за добрите му дела.

В последните си разговори дядо Иван споделяше пред "България Днес", че се чувства забравен от много хора и разочарован, че дарителите са намалели драстично. Единствената утеха в душата си намираше чрез общуването с децата в приютите, които му носеха най-голяма радост и спокойствие. В приютите имаше неписано правило - децата не си тръгваха, когато навършеха 18 години, а когато се чувстваха готови за живота.

"Да сме добри хора, да сме здрави... Да правим добро за другите, да не искаме много и да не сме алчни. Това са важните неща, които да останат след нас. А колко ще живеем, е Божа работа и не можем да се месим в тези неща. Да сме добри и смирени в молитвите си и да не губим вяра" - много често с тези думи дядо Иван завършваше разговорите си.

Ако искате лично да посетите приюта на отец Иван и да помогнете, може да го намерите на следния адрес: Дом за сираци "Св. Николай" при манастир "Св. Троица", ул. "Търнава" №21А, село Нови хан, община Елин Пелин.