Рудници убийци

Трагедията в "Ораново", при която двама миньори загинаха, а други двама продължават да се издирват, не е най-жестокият инцидент в рудниците ни.

Печалната слава на най-ужасяващата мина гробница у нас държи рудник "Медна" във Врачанския Балкан. Най-старата мина на Балканския полуостров хлопва катинара през 80-те години на миналия век, а днес се използва за добив на инертни материали за строеж на водния цикъл на врачанския квартал "Кулата". Години преди това тя сее смърт и оставя стотици деца сираци.

"Най-жестоката трагедия беше, когато мината се срути и затрупа цялата смяна в рудника. Загинаха над 300 души - и мъже, и жени", разказа пред "България Днес" 79-годишният Александър Стоянов от врачанското село Зверино. Повече от 11 години той е бил миньор в "Медна" и не е забравил нито миг от престоя си под земята.

"Десетки, даже стотици деца останаха сираци. Жени и на живи, и на загинали миньори взеха да отглеждат осиротелите деца. Жени плачеха пред мината, деца пищяха и оттам прекръстиха мината на "Плакалница", разказва бай Алекси.

Миньорът, който отдавна е пенсионер и е сред най-обичаните хора в околията, става пряк свидетел на още две срутвания в същия рудник. През 1963 г. мината затрупва миньора Стоян Тонков от близкото село Очин дол. На седмия ден спасителите стигат до колегата си, който е загинал от затисналата го скална маса.

Заедно със Стоян Тонков е неговият приятел Петър Свиновски. Той оцелява като по чудо.

"Стоян му каза да не влиза с него, а да отиде навън и да се топли на огъня. Беше студено и двамата си бяха запалили огън. Така Петър се спаси и до ден днешен си живее във Враца", обясни бай Алекси.

Пет години по-късно "Плакалница" отново пропада и под руините остават двама млади миньори от врачанското село Паволче.

"Веднага им подадох тръба за въздух. По морзовата азбука, дето бяхме учили, им чукнах два пъти. За щастие те ми отговориха, почуквайки три пъти. Със заучени сигнали им казах да изгасят габаритните лампи, за да не изгарят кислорода вътре", разказа още препатилият миньор.

Започва ударна работа по изваждането на работниците. Само за ден спасителите стигат до тях. Затрупаните миньори оцеляват, попадайки между два огромни скални къса. Спасителите са сащисани при вида им - когато са влезли, момчетата били с чисто черни коси, а като ги извадили, били побелели напълно.

"Събрахме се всички миньори да празнуваме. Всички бяха щастливи. Началникът им обеща една седмица почивка, в която да им тече надницата. Те казаха, че ще си починат и пак ще се върнат на работа. А почивката я удариха на пиене в кръчмата", спомня си миньорът от село Зверино и с надежда казва, че се надява на такава щастлива развръзка и в "Ораново".

После препатилите работници отпрашили и повече никой не ги видял.
Инцидентите помни и друг от малкото живи миньори - 82-годишният Иван Николов от с. Зверино. Свидетел е и на още една трагедия, която отново идва от същия рудник, почернил стотици семейства.

На 1 май 1966 г. след 10-дневни непрекъснати валежи се къса язовирната стена на "Плакалница". Тежък поток утаечна маса от 450 000 куб.м помита за минути половината село Згориград и част от Враца. Разрушенията са зловещи.

Загиват 38 души от Згориград, а 47 къщи са разрушени. Общо с жертвите от Враца загиват 107 души. И до днес местните хора казват, че жертвите и разрушенията са много повече.

Имаше сватба в местността Вратцата. Потопът отнесе и нея. Толкова мощна и ударна е стихията, че на централния площад "Христо Ботев" в центъра на Враца има камъни, лава и тежки метали", спомнят си в града.

Това може би е най-тежката промишлена авария в новата история на България за последните 100 години. Единственият човек, който понася отговорност, е инженерът на рудника. Той е осъден на седем години затвор.

12 м остават до затрупаните в Ораново

Спасителите преполовиха пътя до затрупаните миньори в мина "Ораново". Обходната галерия е дълга общо 33 метра, като повече от 18 метра вече са изкопани.

Почти две седмици миньори копаят, за да стигнат до колегите си Иван Лазаров и Николай Михайлов. Те бяха затиснати при срутване на мината на 16 юли, а други двама миньори - Асен Стойнев и Христо Младенов, загинаха.

Прокопаването на обходна галерия се наложи заради свличане на кална маса. От мината признаха, че акцията вече не е спасителна, а издирвателна.

Предполага се, че затиснатите работници ще бъдат извадени след 4-5 дни. Надеждата да са още живи е във възможността да е бликнала вода на мястото, която да ги спаси.