Отиде си най-старият файтонджия

95-годишният Анко Анков от с. Косталево до последно майстори в работилницата си

Борислав РАДОСЛАВОВ

На 95 години си отиде най-възрастният файтонджия в България. До последно Анко Анков майстореше в своята работилница в китното врачанско село Косталево.

Достолепният българин остава емблема в строителството на модерни каруци, файтони и каляски у нас, а "България Днес" ви разказа за пъргавия и лъчезарен дядо още през 2019-а, когато изработваше файтон за своята внучка.

"От ясен и акация се правят най-добрите файтони. Подготвям си и стомана и всичко необходимо. Обещал съм го на внучката, имам и правнучка. Пари не мога да им дам, но това ще им подаря. Да остане мил и красив спомен", разказа ни тогава сръчният бай Анко, който ни заведе в своята работилница и ни демонстрира работата по най-новия си файтон.

По пътя, докато ни показа металното оръдие в двора, което сам е направил, и книгата на своя преподавател Петър Димитров от механотехникума във Враца по коларство и товарни коли, ни разказа и за делото, което мъж от близкото врачанско село Бутан завел срещу него в съда във Враца.

Двамата спазарили файтон за 15 000 лв. Бай Анко го майсторил близо две години и го изпипал до последния детайл. Клиентът го взел доволен, но го върнал скоро със счупена част. Бай Анко върнал парите без капарото, за да плати труда и материалите.

"Заведе дело, а синът му дойде и ме заплашваше, че ще ме убие. Ей тука, в двора ми дойде. Накрая ме осъдиха за всички пари. И това капаро с лихвите от 5000 стана 15 000 лв. За мен останаха 190 лв. Добре, че от общината откупиха файтона, а след това ми поръчаха да направя още един. Сега тези два файтона са в етнографския музей във Враца. Целият град беше възмутен и ме подкрепяше, но врачанският съд се подигра с мен", не скри огромното си разочарование бай Анко.

"Никой не ми подаде ръка в началото. Мъчил съм се години наред да оставя нещо на тази държава. Ако бяха повярвали в мен и ми бяха възложили да правя повече файтони, Враца щеше да се превърне в града на файтоните за чудо и приказ", клати глава бай Анко и се разплаква, връщайки лентата назад.

Лично бившият шеф на парламента Огнян Герджиков се е возил на файтон на бай Анко в Троян по време на традиционния събор на сливовата ракия в балканския град.

"След 1991 г. започнах да се занимавам със занаята, когато се пенсионирах. Близо 20 години наред съм работил в завод "Гаврил Генов". Общо 47 години съм работил за държавата и за партията. Ударник съм на комунистическия труд", казва още бай Анко и показва соцкартата си.

В нея е записано, че "за постигната висока производителност на труда, активно участие в рационализаторското движение, за примерно поведение в производството и в бита ръководството на ДКМС му присъжда званието "ударник на комунистически труд" на 29 септември 1968 г.

На тръгване бай Анко ни кани да го посетим отново, като завърши файтона за внучката си. И споделя, че е последният файтонджия в България, който създава истински и уникални возила.

Дядо Анко е част от жива връзка с една златна епоха в българското занаятчийство. В края на XIX и началото на XX век България печели международно признание с изящни файтони, кабриолети и брички, изработвани във Враца. Именно там, в създаденото от индустриалеца Мито Орозов Столарско училище, Анко Анков завършва образованието си и става част от първия випуск. До последно той с гордост разказваше, че всички в днешния механотехникум го познават, а през годините е бил канен и като почетен гост на юбилеи на училището.

В работилницата си в Косталево дядо Анко създаваше всичко сам - от най-малкия детайл до последния щрих. Инженери, учители и специалисти от различни сфери идваха, за да видят неговото майсторство, но малцина успяваха да разберат напълно как с ръцете си е превръщал суровите материали в изящни возила. От 2001 година насам той изработва и реставрира над 10 файтона, като първата му поръчка идва от Троян - стар файтон, докаран на части с камион.

Въпреки таланта и отдадеността си дядо Анко често говори приживе с болка за липсата на приемственост. Разочарован бе от младото поколение, което според него все по-рядко проявява желание да се учи и да гради бъдеще със собствените си ръце. Финансовите трудности също не го подминават - ниската пенсия, липсата на подкрепа и неосъществената му идея туристически файтон да вози посетители от Вратцата до площад "Христо Ботев".

До последно той не изостави работилницата си. Дори на преклонна възраст мечтаеше да завърши още един файтон. За него това място остава личен свят, изпълнен със спомени, труд и надежда.

Дядо Анко си отиде, но остави след себе си жива памет за един занаят и за достойнството на труда.