Джамбазки зарови в кофите заради портфейл
Без портфейл остана Ангел Джамбазки, но за малко! Политикът от сутринта тичал по задачи във връзка със семейни поводи. Обикалял из центъра на София със списък за покупки, пазарски чанти, ключове, карти, какво ли не.
"Излизам от месарницата на бул. „Ботев" и площад "Възраждане", срещу Дома на военноинвалидите, колата паркирана пред Министерството на земеделието. Отварям някак си, товаря — къде с ръце, къде с крака — качвам се и потеглям по "Ботев" към площад Македония, после надясно към сладкарница на бул. „Македония", за тортата. Късмет — точно пред сладкарницата има свободно паркомясто. Спирам, влизам, вземам тортата, бъркам в джоба — портмонето го няма. Решавам, че е в колата, плащам с телефона, отивам обратно... няма нито портмоне, нито дявол", притеснил се националистът.
И продължава с разказа за перипетиите си.
"Обръщам колата с хастара навън — разтоварвам пакети, подаръци, шейни, вдигам стелките, търся под резервната гума. Няма. И няма. Явно е изпаднало, докато съм товарил пред Земеделието. В портмонето няма някаква велика сума пари в брой, кой вече носи суми в брой, но вътре са ми личната карта, шофьорската книжка, талонът, здравната карта, две български и две белгийски банкови карти, карта от Европейския парламент, разрешителни, ловен билет, карти за спортни центрове — целият цирк, който можете да си представите", вайка се бившият евродепутат.
Тогава той се върнал при Министерството на земеделието.
"Който познава района и контингента, който го обитава, знае колко отчаяна задача е това. Ровя по кофите, надничам под колите, гледам около оградите — надявам се някой е изхвърлил поне документите. Нищо. Нула. Nada. Отивам в Трето районно — бул. „Ботев" е под този район на Софийско градско. Служителите - любезни и съчувстващи, но погледите им бяха недвусмислено съжалителни. Работата - повече от ясна. Гоним Михаля", отчаял се Джамбазки.
В този момент телефонът му започнал да звъни настойчиво.
"Затварям няколко пъти, докато диктувам ЕГН, описвам факти, обстоятелства и загубени вещи. Телефонът продължава да звъни. Извинявам се на офицера, който обработва сигнала ми, вдигам — портмонето е намерено. Непознат мъж, който е намерил портмонето, видял е името ми в личната карта, сетил се е, че има позната, която навремето е работила с моята майка. През едни познати — други познати. Влизам в тази социална мрежа и виждам съобщение от дамата — документите ми са намерени, изпраща ми телефони и локации. Обаждам се, отивам — получавам всичко напълно непокътнато", успокоил се политикът.
След перипетиите си той е благодарен и разсъждава мъдро:
"Често си казваме, че живеем във време и общество, в което всички са полудели и никой не си мърда пръста, за да помогне на другите — камо ли на напълно непознати хора. Не е така. Има и такива българи. Благодаря, Полина. Благодаря, Димитре.
Напълно непознати за мен хора, които не ми дължат нищо, ми спестиха часове разкарване, бумащина, бюрокрация и куп главоболия", признателен е Ангел Джамбазки.
