Георги след тежка мозъчна операция и два месеца в кома: Бях в рая при моите починали близки

Два месеца между живота и смъртта в друго измерение. Там срещнах вуйчо си оздравял и моята баба, помоли ме да не плачем за мъртвите, разказва селянинът от Тулово

Доли ТАЧЕВА

"Бях в друго измерение! Както искате, така го разбирайте. Помня го в детайли до ден днешен."

Така започва разказа си Георги Дончев от старозагорското село Тулово. След тежка мозъчна операция и повече от два месеца в кома той твърди, че е попаднал в свят отвъд познатата реалност. Описва го като по-реално от живота.

"Първото нещо, което помня, е, че попаднах на една поляна. Не знаех къде съм и се чудех какво да правя. Видях тунел. Казах си, че ще вървя натам, пък да става каквото ще. Колкото по-навътре навлизах, виждах светлина. Накрая излязох и се озовах на друга поляна. Тя беше пълна с много хора - млади, стари, мъже, жени. Имаше и река", споделя спомените си Георги.

Там за първи път среща лодкаря. Наричат го бай Иван. Образът остава сред най-силните в съзнанието му - възрастен мъж, спокоен и любезен, който го превежда през границата между световете. Плавателният съд го откарва първо до голяма дървена врата.

"От дясната страна стояха две дяволчета, с черни дрехи и извити рога. Това било адът. Не видях други хора и тръгнах към тях. Казаха ми, че не съм за там. Извикаха бай Иван, за да ме закара до другата страна на реката", обрисува преживяването Дончев.

От другата страна го посреща ангел, който го потупва по рамото и го успокоява, че ще го заведе на хубаво място. В този момент отваря врата и Георги е заслепен от ярка зелена светлина. Така влиза в рая. Казва, че не прилича на религиозните икони, а по-скоро на тиха, жива реалност без време и шум. Навсякъде има поддържани поляни с бели маргаритки, цветя в изобилие и аромат, който напомня едновременно на пролет и на билки. Вместо улици и пътища светът се състои от естествени пътеки, по които хората се движат, без да бързат. Къщите са малки и семпли, заобиколени от градини, беседки и пейки. Не са луксозни, но носят усещане за дом. Децата играят свободно, всички хора изглеждат здрави, без следи от болести, старост или физически недъзи. Най-силният момент за Георги е срещата с починали близки.

"Видях вуйчо си, който преди това едва ходеше, а там беше здрав. Срещнах и баба си. Тя знаеше имена на хора, родени след смъртта й. Предсказа ми някои неща за живота на Земята. Каза ми и да не плачем за мъртвите, защото им става мъчно. По време на престоя ми там не осъзнавах, че съм в кома. За мен всичко беше наред и се чувствах нормално", откровен е Дончев.

Краят на преживяването идва рязко. Баба му му казва, че има още много дела да свърши на Земята. В момента, в който го пропъжда, Георги усеща нечия ръка върху челото си. Отваря очи и вижда майка си в болничната стая. След излизането от комата тялото на мъжа е силно отслабено, мускулите - атрофирали. Лекарите го разпитвали дълго. Когато започнал да разказва детайлно, няколко от специалистите останали да го изслушат извън работното си време. Според тях подобни описания се срещат и при други пациенти, излезли от продължителна кома.

"Казаха ми, че хора от различни краища на България разказват едно и също. Това не може да е случайно", категоричен е Дончев.

Днес Георги живее с усещането, че е бил "отвъд". Дали става дума за неврологичен процес, или за нещо извън обяснимото, остава въпрос без еднозначен отговор.

Психиатърът д-р Веселин Герев:

Възприятията са илюзорни между сън и реалност

- Д-р Герев, как психиатрията обяснява среща с починали близки и пренасяне в други светове от пациенти, изпаднали в кома?

- Това са т.нар. илюзорни съновидни възприятия. Когато мозъкът не е дълбоко потиснат, той произвежда сънища. При някои хора тази фаза може да се удължи значително и тогава те преживяват състояние на граница между сън и реалност. Възприятията са илюзорни, но за тях са напълно реални. Често това са хора, които са имали мозъчни сътресения.

- Значи това не е нещо свръхестествено?

- Не. Това е информация, дълбоко скрита в подсъзнанието, която изплува под формата на картини. Мозъкът има около 90 милиарда неврона, от които активни са около 50-55 милиарда. Смята се, че в "дремещите" неврони се съхранява дълбока психологическа информация. Затова има случаи, в които хора започват да говорят на чужд език, който никога не са учили. Това не е феномен, а извадена на повърхността информация.

- Но при кома съзнанието не е ли напълно помрачено?

- Да. Имаме три степени - обнубилацио (леко замъглено съзнание), сумнолентност (сънливост) и кома - при която почти няма възприятие на външни дразнения. Въпреки това по описания механизъм човек може да преживява тези образи като реални. Той няма представа за времето, през което е бил в безсъзнание, но преживяванията му остават.

- Може ли това да промени личността след събуждане?

- Да. Колкото по-продължителна е комата, толкова по-дълбоки са промените в психиката. Освен това възприятията могат да бъдат изопачени, особено в състояние на будна кома - между кома и сумнолентност. Тогава външни дразнения като шум или светлина могат да се "вградят" в сънищата и да се възприемат като реални преживявания.