Археологът нумизмат проф. Константин Дочев: Чейнджбюра е имало и при хановете ни

Режели са ръце, уши или нос на сарафите мошеници

КОЙ Е ТОЙ

Проф. Константин Дочев е археолог с дългогодишен опит. Той е един от водещите съвременни изследователи на средновековната българска и византийска нумизматика. Бил е народен представител. Заедно с група интелектуалци успява през 1998 година да върне Деня на независимостта в празничния календар. Работи над 40 години във великотърновския филиал на Националния археологически институт с музей при БАН и е негов ръководител в продължение на 10 години. Въпреки че е пенсионер, и до днес продължава да води лекции във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий"

Доли ТАЧЕВА

- Проф. Дочев, каква е съдбата на българските пари през годините?

- Българската държава съществува вече повече от 1340 години. От самото й основаване финансовата политика винаги е била от изключително значение. Не бива да се смята, че през Средновековието, в т.нар. "тъмни векове", не е имало държавен бюджет. Напротив - било е изключително важно да се събират данъци, да има приходи и разходи, за да се поддържат войската, границите и държавата като цяло. Неслучайно още през 716 г. българските ханове въпреки враждебните отношения сключват мирен договор с Византия. В него се уреждат не само дарове като злато, скъпи дрехи и кожи, но и въпроси, които звучат актуално и днес - бегълци, мигранти, митнически контрол. Всички стоки, които се изнасят или внасят, е трябвало да бъдат пломбирани, а за това Византия е плащала на България по 30 златни солида, т.нар. номизми.

- Различават ли се функциите на парите от древността до днес?

- Още от времето на Константин Велики - между 306 и 324 г. - златният солид, или номизмата, има строго фиксирано тегло от около 4 грама. От една либра се отсичат 72 златни монети. Така солидът се превръща в международна парична единица. В сферата на парите от различни метали няма нищо ново в днешно време - процесите и явленията, които наблюдаваме сега, са съществували още от момента, в който парите навлизат в употреба, а това става около средата на VII век пр. Хр. Още тогава всяка държава или град-държава с развита икономика е имала високоценна валута.

- Какви са били валутите тогава?

- В Античността например гръцките градове превръщат своята драхма в международна парична единица. Често погрешно се говори за "финикийски монети". Финикийците започват да секат собствени монети много по-късно. Те по-скоро разпространяват гръцките монети, както и персийски. По-късно Рим въвежда сребърния динар. С него основно се плаща на войниците по границите, но той бързо се превръща в международна парична единица. Макар че Рим сече и златни монети, сребърният динар става най-търсената валута. Неслучайно по нашите земи - по Дунав, в части от днешна Сърбия, Румъния и дори Франция, се намират най-големите съкровища от сребърни динари. След разделянето на Римската империя се въвежда солидът. Тези монети стават международна парична единица в цялото Средиземноморие, Близкия изток, Средна Азия и дори достигат до днешна Украйна и Скандинавия. Допреди няколко десетилетия почти целият свят беше в доларовата зона. В Европа днес имаме еврото, а преди това водещи валути бяха германската марка, британската лира и швейцарският франк. Така е било и в Античността, и в Средновековието.

- Как е бил устроен държавният и икономическият живот в ранна България?

- Българските ханове и владетели са имали изключително опитни хора, отговарящи за финансите. Неслучайно около Мадарския конник има надписи, които споменават златни монети, плащани като данък на българските ханове. По-късно, вече от времето на цар Симеон Велики и цар Петър, започва създаването на истински градове. Новата столица Преслав и старите византийски градове се преобразуват, появява се градско население, започва производство, търговия и по-интензивно парично обращение. Но то отново е предимно с византийски монети. Златната монета - солидът, или номизмата, е била водещата валута. Това е бил "доларът на Средновековието". При цар Калоян виждаме изключително умела финансова и дипломатическа политика. Българската държава е разполагала с опитни хора, които днес бихме нарекли финансови министри. Нашите владетели не са се притеснявали и от превалутирането.

- Коя е следващата водеща валута?

- На 1 септември 1092 г. Алексий Комнин официално въвежда в обръщение златната перпера. Това е корубеста златна монета с тегло около 4,55 грама. По негово време са отсечени милиони перпери. Тази валута става основна и по времето на Второто българско царство. В държавната хазна се натрупват огромни количества от нея.

- Кога България е в икономически връх?

- При цар Иван Асен II, особено след победата при Клокотница на 9 март 1230 г., България достига своя икономически и политически връх. В продължение на около 11 години страната ни е водещата държава в европейския Югоизток. Цар Иван Асен II е изключителен държавник. Именно той за първи път в българската история отсича възпоменателни златни перпери по византийския стандарт - международната парична единица на времето. След смъртта му настъпва тежка парична криза. България попада във васална зависимост - не териториална, а финансова, от Златната орда на татаро-монголите.

- Имало ли е деноминация тогава?

- Константин Тих провежда частична деноминация. Между 1242 и 1257 г. България преживява не само политическа, но и тежка стопанска и парична криза. Няма достатъчно приходи, а се плащат огромни данъци на татаро-монголите. Златните монети не се използват във вътрешното парично обращение. Това е все едно днес да ви дам банкнота от 500 евро рано сутрин - вероятността да си купите дори кафе е минимална. Никой няма да има да ви върне. Същото е било и със златната монета през Средновековието. Тя се използва за външни плащания - за изплащане на дългове, за наемане на войска, често за подкупи и покупка на зърно. Зърното е било паралелна разплащателна единица - както в древността, така и днес.

- Къде са обменяли парите си хората?

- Във всеки град е имало сарафско бюро с изключително строги правила. Курсовете са били изписвани с тебешир на дъска - какъв е обменният курс на златната перпера, на венецианския сребърен дукат или на друга монетна единица спрямо българските медни монети.

- Тоест нещо като днешните чейнджбюра?

- Точно така. Няма нищо ново под слънцето. Само че, ако през Средновековието сарафите умишлено занижавали или повишавали курса, последствията са били тежки. Най-малкото са можели да останат без ръка, ухо или нос.

- Как се развива българската парична система след Освобождението?

- Още от 1879 г. България много бързо навлиза в съвременния паричен живот. Учредителното и Първото обикновено народно събрание приемат закона за Българската народна банка, а през 1881 г. и закон за сеченето на пари. През 1882 г. се пускат първите медни монети от 5 стотинки, отсечени в Бирмингам. Същата година излизат и първите сребърни монети от 1, 2 и 50 лева. От 1894 г., когато идва Фердинанд, се пускат и сребърните монети от 5 лева - тежки и хубави. Появяват се и първите златни монети от 10, 20 и 100 лева. Монетите от 100 лева са малка емисия, но тези от 10 и 20 лева са доста износени, което показва, че са били използвани интензивно в паричното обращение. Тези монети, от времето на Фердинанд, днес са сред най-ценните в историята на българската нумизматика и се търсят по цял свят от колекционери.

- Какви трябва да са парите, за да имат висока нумизматична стойност?

- За колекционерска стойност е най-важно състоянието на парите и монетите. Те трябва да бъдат без износване, без петна, без надраскване. Не бива да се държат в найлон, защото той отделя токсични вещества и с времето уврежда хартията и метала. Най-добрият начин за съхранение е в специални албуми или капсули - без светлина, влага и резки температурни промени.