Световният шампион по бийтбокс Скилър: Започнах да имитирам звуци, за да стряскам сестра ми ЛиЛана

Александър Деянов е роден на 11 януари 1984 г. в София в семейството на лекаря Христо Деянов, който през последните десетилетия води предаването "Здравословно" по телевизия "Скат", а през 80-те и 90-те години на миналия век добива популярност като музикален изпълнител с дуета си с Мариана Розенфелд. Светът обаче познава сина под творму ческия псевдоним Скилър, когато печели световния шампион по бийтбокс през 2012 г. и става пионер в бийтбокс културата в България. Скилър е брат на певицата ЛиЛана, която от години стои далеч от музикалната сцена и върти успешен бизнес в технологичния сектор.

- Преди 14 г. правих първото си интервю с вас, а вие бяхте току-що спечелил своята първа световна купа по бийтбокс. Колко такива титли на най-добър в света бийтбоксър вече натрупахте?

- Три станаха преди един месец.

- Браво! Има ли много млади последователи на изкуството ви у нас?

- В България имаме доста добра репутация в световен мащаб, въпреки че сме малка страна, но имаме много надарени таланти, имаме и български европейски шампиони, но имаме и млади надежди, които доста успешно ни представят на международни състезания. И въпреки, че пикът на бийтбокса у нас отмина, сега отново вдигаме вълната с много събития. И когато с Максим Моравски преди месец станахме световни шампиони в една нова категория за двойки, започнаха да се появяват нови таланти на нашите събития на "Бългериян бийтбокс чемпиън". Така се нарича националното републиканско бийтбокс първенство, което има 4 събития годишно. Всеки желаещ има право да участва и така селектираме най-добрите бийтбоксъри.

- Вие ли провеждате тези кастинги?

- Да, заедно с моя съотборник Макс Моравски, с когото станахме световни шампиони в Япония преди месец, под шапката на моята "Бийтбокс бългерия асошиешън" правим националните първенствата, но организираме и Балкански, и Европейски шампионати.

- Какви са впечатленията ви от Токио?

- Аз имам много симпатии към културата, традициите и всичко, свързано с Япония. За мен това беше шесто посещение там. Те са друга цивилизация, публиката е много възпитана, слуша внимателно и същевременно обаче е много гореща и подкрепяща, но уважава пространството на изпълнителите в залата. Последния път залата беше огромна - за 5000 човека, но японците слушат съсредоточено, не куфеят излишно, когато трябва да покажат еуфория и емоция, в това са най-добри.

- По какво се различаваме европейците от тях?

- Би могло да се каже, че ние, особено в южната и източната част на Европа сме малко по-топли, по-темпераменти, а те са една идея по-дистанцирани от нас, защото знаят как да живеят 50 милиона души в Токио и околностите на едно място без да си пречат. Ние тук в България топло посрещаме гости, но можем да бъдем емоционални, груби, дори недобронамерени с околните, та дори и нахални. Това нещо в Япония няма как да се случи, те имат друга настройка.

- Дайте пример.

- При първото ми посещение в Япония през 2008 г. шофьорът, който ме возеше, спря на един огромен празен паркинг в най-далечния му край от входа на залата, в която трябваше да се състезавам. И понеже беше студено, аз му казах да спре на по-близко парко място до входа, за да ходя по-малко. Тогава той ми отговори, че ние сме пристигнали много по-рано и най-близките места по принцип в Япония ги оставят за хората, които идват в последния момент, за да не губят време и да могат и те да стигнат навреме за концерта. И аз бях втрещен, защото подобна мисъл за другия тук в България и въобще в Европа не може да се случи. Ние ще се избием, на аварийки ще спрем, само и само да сме до входа най-отпред. Японците мислят за останалите и живеят в хармония със заобикалящия ги свят.

- Какво друго силно ви впечатли от живота, битието и културата на японците?

- Чистотата, храната, културата на децата, които сутрин правят в дворовете на училищата физзарядки. В този момент много хора у нас ще си кажат: "Ама на това му отмина времето, много е соц!". Но аз бих им отговорил, че Япония е доказателство, че не е така, защото тя е най-технологично-развитата страна в света, а в същото време спазват традициите и обръщат внимание на това как човек трябва да се грижи за себе си, как децата трябва да се възпитават в традиции, в уважение към възрастните хора, да полагат усилия в усъвършенстването си - все неща, които в нашия европейски модел тези ценности вече са подменени. Очевидно е, че японците постигат резултати с тяхната дисциплина, традиции, въпреки че живеят в много по-силна глобализация, отколкото ние. Светът им е много по-бурен в технологично отношение спрямо европейците и те са доказателство, че двата свята могат да вървят заедно ръка за ръка - тоест хем животът им да бъде обграден от най-новите технологии, хем обаче да не губят връзка със себе си и с околните, и с хармонията, и с традициите, и с културата и с идентичността си.

- Толкова много ли са навлезли технологиите в техния свят?

- Абсолютно. Например в нашия музикален бранш - сцената, звука, осветлението, всичко е изкуствен интелект. Залите, в които се състезаваме, са просто космически кораб, наистина! Изолации, материали, чистота, технологиии, те са в бъдещето.

- Ако ви върня десетилетия назад, помните ли как започнахте с бийтбокса?

- Да бъда честен, аз не знаех, че това което правя, е бийтбокс. Бях около 8-годишен, когато започнах да имитирам различни звуци, за да стряскам сестра ми Лили. И тя много се плашеше. Имитирах звуци на комари, на пчелички, на счупено стъкло, на лай на кучета, песни на синигерчета и други птици, на тътен от падане на тежък предмет. И мина много време, за да разбера, че тези неща, които бях открил чисто по детски, съществуват като изкуство, което светът нарича бийтбокс. Но аз първо се занимавах с пеене, баща ми е музикант и някак естествено се насочих към музиката, сестра ми също беше певица, въпреки че от много години вече се развива в друга сфера. Но музиката винаги е била част от мен и когато поотраснах и станах тийнейджър, започнах да се интересувам и намерих своето място как виждам себе си в зрялостта в професионална сфера.

- Какви ви предстои през тази година?

- Да издам два албума. Единият е с Макс Моравски - в него ще представим нашия репертоар, а другият - живот и здраве, е да завърша моя дебютен солов албум, който отлагам от много години, но мисля, че вече съм събрал достатъчно много емоционален и интелектуален багаж, така че да успея да материализирам всички идеи, които имам. Продължавам и да бъда и много активен в двете представления, в които участвам - "Неделя сутрин" и "Петък вечер". Това са два авторски комедийни спектакли, които правим с Христо Пъдев, Павел Иванов, Филип Буков и Стоян Дойчев. Ние обикаляме много градове из страната, така че - заповядайте да ни гледате и да се посмеете с нас!