Коментар: Мисията Z

Стилиян ВОРУКОВ, 22 г.

През последните години свикнахме да слушаме едно и също: "Младите бягат". "Тук няма бъдеще". "Нищо няма да се промени". И да - много хора си тръгнаха. Не защото не обичат България, а защото България често не им даде причина да останат. Заплатите не стигат. Възможностите са малко. А усещането, че някой друг решава вместо теб, стана по-силно от всякога. Белезите от миналото още стоят. От прехода, който сякаш не свърши. От мутренските години, които оставиха модел. От корупцията, която години наред изглеждаше безнаказана. И най-страшното е, че много българи престанаха да вярват, че гласът им има значение. Появяваха се "спасители". Хората вярваха. Родителите ни вярваха. После идваше разочарованието. Отново и отново.

Но днес нещо се променя.

Поколението Z се надигна. Не като партия, не като лагер, а като генерация, която не иска повече да бъде статистика. Протестите през декември показаха, че надеждата не е мъртва. Че България не е приключила.

Ние не искаме да ни делят и да разпалват омраза между нас. Искаме държава, в която думата на народа тежи. Нашата мисия е проста: Да бъдем първото поколение, чийто глас наистина има значение.