Сиромахов обяви своята кауза занапред (СНИМКИ)

Иво Сиромахов обяви в социалните мрежи, че работи по книга, в която иска да събере информация за великите възрожденци, които все повече забравяме. Днес той е посетил село до Павликени, в което се руши училище с голямо историческо значение. От днес той обяви, че приема за своя кауза възстановяването на сградата, въпреки съпротивата на чиновниците. Ето го и разказът на Иво Сиромахов:

Заради работата по следващата ми книга тия дни обикалям места, свързани с българската Свобода и българското Просвещение, за да събирам информация за онези велики българи, които през 19-ти век са пробудили българския дух.

Паметта за тях е избледняла, спомените са откъслечни, но все пак има хора, които ги пазят в сърцата.

Те ми дават силата да продължавам да пиша и да вярвам (може би наивно), че има смисъл.

Днес посетих село Михалци (до Павликени), за да видя едно място, което би трябвало да вдъхновява всеки българин.

Това място е класното училище, основано през 1873 година от един велик българин – 21-годишният Тодор Лука Лефтеров, който е завършил образованието си в прочутия „Оуенс Колеж" в Манчестър. Завръща се в родината си, за да стане даскал в това селце и да учи малките българчета на четмо и писмо.
Три години по-късно Тодор Лука Лефтеров ще загине в Дряновския манастир като четник на поп Харитон по време на Априлското въстание.

В това училище, построено с даренията на родолюбиви българи е даскалувал и легендарния Отец Матей Преображенски. Тук e заседавал тайният революционен комитет начело със самия Васил Левски.

Вижте сега как изглежда тази светиня. Вижте пропадналия покрив, продънените подове, падащата мазилка. Това ли заслужава паметта на Апостола, на Отец Матей, на Тодор Лефтеров?

Изпитах болезнен срам, когато застанах пред училището в Михалци.

Вас не Ви ли е срам, като гледате тия снимки?

Не Ви ли е срам, като виждате в какво сме превърнали най-светлите страници от българската история?

Сега обаче следва още по-срамната част от този случай.

Научих, че през годините все пак са правени някакви опити тази сграда да бъде реставрирана и превърната в музей, но държавата НЕ РАЗРЕШАВА.

Защото сградата, забележете, е ПАМЕТНИК НА КУЛТУРАТА и подлежи на някаква много сложна регулация от някаква служба, която по закон трябва да отговаря за културното наследство и поддръжката му. И тая въпросната служба на всеки проект за реставрация или ремонт казва НЕ МОЖЕ. Няма да стане.
Вероятно защото на чиновниците не им се занимава.
Затова я чакат да падне. Има сграда – има проблем. Няма сграда, няма проблем. Просто ще я отпишат от регистъра и ще въздъхнат с облекчение. Едно гайле по-малко.

Имам обаче лоша новина за тия чиновници: На мен ми се занимава.

От днес възстановяването на сградата на класното училище в Михалци е МОЯ ЛИЧНА КАУЗА.

И аз ще направя всичко, което е по силите ми, за да видя това училище превърнато в музей, който да разказва за ония велики българи от Възраждането.

Ще изискам от държавната и общинската администрации подробно и изчерпателно обяснение за всичко, което трябва да се извърши по закон, за да се реставрира и поддържа този паметник на културата. Ще настоявам за изготвяне на план с възможно най-кратки срокове за извършване на тази НЕОТЛОЖНА работа.

Ще събера средствата, необходими за реставрацията и създаването на експозиция по всички стандарти на един съвременен музей – осветление, отопление, охранителни системи.

Не владея административните врътки и не познавам тресавището на бюрокрацията, но пък съм упорит и съм свикнал да довеждам нещата до край.

Сега също ще доведа нещата до край, за да мога да ви покажа как трябва да изглежда тая българска светиня.

За да не ни е срам.