Легендарната Божана Димитрова: Гласът е неумолим издайник на искреност или фалш!

Обичаната Божана Димитрова беше открована пред журналиста от Би Ти Ви Светослав Иванов в неговато предавене "120 минути".

Божана Димитрова е име, което се е превърнало в символ на българската радиожурналистика. Носител на престижните награди, "Сирак Скитник" за цялостен творчески принос, "Златен глас" на името на Надежда Дженева и „Златно перо"** на СБЖ, тя споделя своите спомени и размисли за половин век пред микрофона. Незабравимото начало и Райна Кабайванска, първото блоково предаване на Божана Димитрова в началото на 70-те години остава запечатано в паметта ѝ, въпреки че след него са последвали над хиляда разговора. Първият специален гост е световноизвестната оперна прима Райна Кабайванска, която се включва на живо от Италия през 1974 г., минути преди премиерата си в „Тоска" на сцената на Ла Скала. Димитрова си спомня вълнението на певицата и нейните думи: „Моля, стискайте ми палци", които по-късно предизвикват спорове в гилдията дали е допустимо да се говори толкова „свойски" по националното радио.

За Божана Димитрова грижата за езика е първостепенно професионално задължение. Тя е категорична, че радиото трябва да бъде законодател на българския език. Журналистката изразява непримиримост към „волните или неволни посегателства" към езика, включително излишната употреба на чуждици и технологичен речник, които тя определя като „беда". Според нея отговорността на електронните медии е огромна, особено на фона на ниската езикова култура, показвана често в българския парламент.

Един свиден спомен: Българин в космоса

През 1979 г. Божана Димитрова отразява историческия полет на **Георги Иванов**. Тя си спомня вълнуващия момент, в който трябва да интервюира родителите на космонавта. Когато бащата на Георги, разтърсен от вълнение, избухва в плач пред микрофона, майката – леля Анастасия – поема инициативата с думите: „На добър час, сине, ти си герой... да се върнеш жив и здрав". Това събитие поставя началото на дългогодишно приятелство между журналистката и първия български космонавт, за когото тя пише две книги.

Силата на гласа

В радиоефира гласът е всичко. Димитрова вярва, че гласът не може да бъде гримиран или променен**, за да скрие истината. Той е това, което издава дали човекът срещу теб е искрен или фалшив. За нея най-свидният глас остава ласкавият глас на нейната майка, символ на спокойствие и искреност. „Говори, за да те видя" – тази максима обобщава философията на нейния професионален път, в който гласът е огледало на душата.