Мехран, разминал се със смъртна присъда в Техеран пред "БългарияДнес": В Иран ме измъчваха, подкрепям Тръмп

Аятоласите са по-зле от фашизма, също като при комунизма

"Като иранец подкрепям САЩ. До вчера хората протестираха срещу иранския режим и убийството на 22-годишната Махса Амини, а сега взеха да го подкрепят. Аятолахът лапа нефта и ни взима свободата. Този самозван духовен лидер определя кой може да се кандидатира за депутат на парламента. Ако не си даде съгласието, никой не може да се кандидатира. По-зле от фашизъм. Също като при комунизма."

С тези мисли иранецът Мехран Давари от Техеран, който бяга в София преди 14 години, предизвика истинска буря от вълнение покрай войната в Иран. Мъжът категорично осъжда режима в родната си страна и подкрепя Тръмп и САЩ в кръвожадната война.

Мехран е роден и израснал в Иран. Бяга първо от ареста в Техеран, а след това в България след участие в протести срещу президентския избор на Махмуд Ахмадинеджад в размирната столица. Вече от 14 години живее у нас, през които преминава от работа в автомивка и дюнерджийница до създаването на филми за хора с неговата орисия. Това е Мехран от Техеран, който празнува на Стефановден. Защото българското му име е Стефан.

"Не можем сами. Те стрелят и ни убиват. Над 10 пъти правихме мирни протести, а идват и ни стрелят с военни оръжия - 1998, 2002, 2005, 2009, 2014, 2015, 2017, 2020, 2021, 2023, 2024, 2025 г. и досега. Всеки път има по над 5000 жертви, арестувани и екзекутирани. Аз бях на протестите през 2009 г. Три седмици ме измъчваха само защото протестирах. Лидерът на Иран ни наричаше паразити. Преди няколко дни от националната телевизия обявиха, че който е на улицата с цел протест, да го убиват. Без значение на възрастта на човека", споделя Мехран-Стефан и отсича - "по-добре евреите, отколкото аятоласите".

Останалите задържани в полицията доверяват на Мехран, че ако бъде вкаран в затвора, е възможно да бъде екзекутиран. Планът е ясен - трябва да избяга.

"Престорих се на болен, за да ме заведат в болница. От там успях да избягам", разкрива пред "България Днес" иранецът. Близо една година живее при свой приятел в друг град. През това време разбира, че на няколко пъти е търсен на домашния му адрес с призовки за явяване пред органите на реда.

"Тогава се запознах с един човек, който ми каза, че не мога повече така да живея и ще ме свърже с негови приятели, които да ме изкарат извън страната. Свързахме се и човекът ми каза, че мога да отида в Германия, Италия или България. Бях чул преди това, че България е много красива страна", спомня си Мехран. Мъжът не се двоуми много, събира си багажа и тръгва.

В София Мехран и останалите избягали иранци отиват в близко районно полицейско управление.

"Вкараха ни в Бусманци - затворен лагер за чужденци. Бяхме там 37 дни. Благодарение на един арабин, който преди е бил в България и е понаучил езика, успях да науча и аз много думи", казва той.

От лагера Мехран излиза на 13 декември 2010 г. Успява да си намери работа като помощник-готвач в хотел-ресторант в столичния квартал Бояна. Но след като заведението фалира, мъжът остава на улицата.

"Вече нямах право да работя, защото трябваше да се мине една година от заявлението за работа според тогавашния закон. Станах бездомник, спях по пейките в парка и където намеря. Докато случайно ме свързаха с иранец, който имал търговия с дюнери на морето. Работих до края на септември, събрах пари и се върнах в София", разказва още Мехран.

След това намира работа в автомивка, фирма за компютри, в строителството, в склад в хипермаркет. Забравя за периода на скитничество и дори пише книга на персийски език за повратностите на живота.

Мъжът живее на квартира в етаж от къща в тих столичен квартал. За десет години у нас се променя коренно. Докато преди идването в България е пушел, пиел алкохол и ядял много месо, тук забравил цигарите, пийва само по важен повод и е вегетарианец, обичащ и бранещ животните.

Все още не е женен и няма деца. Но и да поиска, няма как да се случи поне засега, тъй като 13 години вече не може да се сдобие с български документи за самоличност. Нито да създаде официално метъл бандата си, за което мечтае. Както и да издаде песните, на които пише музиката и текстовете. Още повече да запише биология в Софийския университет, каквато мечта има.